DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Често задавани въпроси arrow Няколко съвета преди да купите далматин

Няколко съвета преди да купите далматин

Е-мейл
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
29 септември 2006

Вие искате точно далматин?

Вие сте уверени, че искате да притежавате именно далматин? Всяка порода има своите особености. Далматинът в миналото е бил придружител на карети, охранително куче и компаньон. Това обяснява неговият характер. Той е активен, леко подвижен, нуждае се от собственик-приятел, иска да участва във “всичко”.
Далматините са чести гости на кучешките приюти. Гледайки филма-приказка “101 Далматинци”, хората са уверени, че тези очарователни петнисти същества се раждат дресирани, съобразителни и едва ли не сами си приготвят храната за ядене.
Разочарованието е неминуемо. Далматинът е достатъчно голямо, силно, подвижно куче и не понася дългото отсъствие на стопаните. За всичко има своя гледна точка.
Невъзпитаният, скучаещ по цял ден самичък далматин е способен да опустоши цялата къща. Но ако вие разберете, че на него му е нужна свобода на движенията и приятелско общуване, и предоставите всичко това на вашия далматин, Вие ще получите великолепен предан приятел и ще станете поклонник на тази невероятна порода.

Как да изберем малкия далматин?

Преди всичко ви е нужно да определите за себе си, какво кученце и с каква цел искате да го придобиете. На възраст 1-1,5 месеца производителя оценява качеството на кучилото, избира най-перспективните кученца и открива кученцата с недостатъци в екстериора.
Ако планирате на придобиете бъдещ шампион или просто искате да имате най-красивото кученце от кучилото от висококачествени родители, най-добре е да се договорите по-отрано със собственика на развъдника. За такива кученца обикновено се води предварителен запис. Разгледайте обявите на бъдещите връзки и кучила на развъдника и изберете най-интересната за вас родителска двойка.
Ако нямате планове да покорявате изложбените рингове, да участвате в развъдния процес, не можете да си позволите по-високата цена на кученцето, за вас най-красив ще бъде просто домашния любимец, ориентирайте се към кученцата от средно качество или към кученцата с недостатъци в екстериора (тези със сини очи, вродени петна и т.н.)
Във всеки случай, каквото и кученце да се каните да купите, най-добре е го направите от лицензиран развъдник, от отговорен и опитен развъдчик, за да не останете в последствие сам с постоянно възникващите въпроси: с какво да се храни, какви грижи изисква, как се възпитава, как се лекува и за да не прибягвате до съветите на “кучкарите” от полянката. Не е ли по-приятно да знаете, че вашето куче е получено в резултат на обмислена комбинация, че неговите родители са известни и имат изложбени награди, че кученцето е професионално отгледано, и че винаги можете да зададете всякакви въпроси на развъдчика.

Мъжко или женско?

Обичайно търсенето на мъжки кучета е по-голямо, отколкото на женски. Много хора считат, че вземайки мъжко куче ще избегнат “женските” проблеми – разгонване и раждане на кученца. При това съществува и мнение, че всяко мъжко куче обезателно ще има бъдещи връзки (поколение – бел. пр). Това не е съвсем така.
Аз не се опитвам да ви разубедя да купите мъжко куче, но вие трябва да знаете силите си – мъжкият далматин е достатъчно голямо, силно, подвижно и активно куче. Невъзпитан мъжкар – това е много голям проблем за собствениците. По тази причина възпитанието и обучението на мъжкото куче, трябва да започне буквално още “от пелените”.
 Средностатистическото мъжко куче едва ли би имало връзка (заплождане). За такива цели обикновено се подбира най-доброто куче от някое изключително кучило от уникални родители и такова кученце ще струва по-скъпо. При това, в последствие вие трябва да вложите не малко средства за неговото “развитие” – изложби, реклама.
С женските кучета е много по-лесно. Те не са толкова големи, колкото са мъжките. С по-мек характер са. А разгонването се оказва не толкова голям проблем. Обикновено то е два пъти годишно за период от 21 – 28 дни. Ако вие не планирате да развъждате кучето, можете да го стерилизирате (кастрирате – бел.пр). Това е стандартна операция и не е толкова сложна и опасна. Обикновено след нея кучето не променя своята конституция* и поведение.
 Между другото, мъжките кучета, които не участват в развъждането, също могат да бъдат стерилизирани/кастрирани. Те ще станат спокойни и няма да обръщат внимание на (разгонените – бел.пр) женски кучета. Единствено няма да можете да взимате участие в изложби с кастрирани мъжки, но за домашен любимец, това е напълно приемливо.
Още едно погрешно, много широко разпространено мнение, е това, че кучето (и мъжкото и женското), обезателно трябва да има поколение поне веднъж в живота. Това е неправилно. Здравето на бездетното куче в никакъв случай няма да пострада от това. А мъжките, които не са покривали женска с времето “забравят” как се прави това и се успокояват.
Ако вие считате, че ще се справите с отглеждането на кучило от вашето женско куче, вие трябва да помните, че кучето, участващо в развъждане трябва да има високи изложбени оценки и да бъде в отлична форма.

С черни петна или с кафяви петна?

Класическата бяло-черна окраска при далматина е позната на всеки, а бяло-кафявите кучета за много хора в Русия преди време бяха екзотика (в България също вече се срещат все по-често – бел.пр). В цял свят шоколадовите далматини са много популярни и многочислени, и по екстериор те много често превъзхождат своите черно-бели събратя. Наистина, този бум на кафяво-точкувани кучета доведе до това, че изискванията за бяло-черните производители са нараснали, нали са необходими за съхраняването на равновесието в породата (не углубляясь в генетику – нямам превод!). Две черно-точкувани кучета по-често дават в кучилото и черен, и кафяв цвят, а от две кафяви кучета се раждат само кафяви кученца.

Отгледано малко или възрастно куче?

Случва се, някои развъдници да предлагат за продажба отгледано кученце или даже възрастно куче. За това може да има много причини: смяна на собствениците по семейни обстоятелства или просто кученцето е “заседяло”. Преимуществата и недостатъците на сдобиването с такова куче  са очевидни: вие вече виждате какво куче взимате, то се е оформило и може да бъде оценено по екстериор, ако това има значение за вас. При това, ще се избавите от проблемите на бебешката възраст. Но кучето вече ще има формиран характер и навици и на вас по-скоро ще ви се наложи да положите усилия, за да намерите общ език с него. Трябва да отбележим, че поотрасналото кученце не е обезателно да бъде най-лошото кученце от кучилото, може да бъде съвсем обратното, защото обикновено се търсят кученца на средна цена и със средно качество.

Изложби за кучета?

Много хора се удивляват, защо за развъдчиците са толкова важни изложбените успехи на техните кучета (произведените – бел.пр). Развъдчикът се стреми към идеалът, неговата цел е да произвежда далматини, които напълно да съответстват на СТАНДАРТА НА ПОРОДАТА  по екстериор, характер и окраска. Изложбата – това е реална възможност да се оцени качеството на полученото потомство от една или друга комбинация на родителите, да се сравни качеството на поголовието. А количеството и качеството на шампионите създава престиж на развъдника.

Съсобственост

В много развъдници съществува практиката, кучетата да са в съсобственост. Все пак развъдчикът не може да оставя всички най-добри кученца при себе си. И как да постъпи ако вижда бъдеща изложбена звезда и когато тази кръв му е нужна за по нататъшно развъждане? Съществуват няколко варианта на съсобственост:
1). Ако вие мечтаете за висококачествено куче, но нямате нужните средства, по договор с развъдчика можете да го придобиете като частично заплатите неговата цена. В бъдеще вие се разплащате за кучето от плодовете на неговата дейност в развъдника: например давате част от кучилото (ако става дума за женско куче) или ако е мъжко го предоставяте на развъдчика да го ползва за разплод.
2). Вие купувате кучето заплащайки пълната му стойност, но нямате средства за развитие на неговата кариера. Изложбите и разходите свързани с тях не са никак малко. В такъв случай заинтересуваният за развитието на кучето развъдчик може да поеме разходите, с уговорката по натам да се разплатите с кученце за женско или заплождане, ако е мъжко кучето. 
3). Случва се, когато кучето има не двама, а трима собственика: единият поема разходите за издръжката на кучето, другият го отглежда, а третият се занимава с изложбената му кариера.
И така нататък.... Възможни за много варианти. Във всички случаи между съсобствениците се сключва договор, за избягване на недоразумения в бъдеще. Подробно на тази тема можете да прочетете ТУК .

Развъждането на кучета е цял отделен свят със своите подводни камъни. За новите хора е трудно да се ориентират в него. Единственият съвет, когато се каните да взимате куче - питайте повече. Задавайте на развъдчиците много въпроси по всички интересуващи ви моменти:  за родителите на кучилото, тяхното здраве и характер, защо това кученце превъзхожда другото, каква помощ можете да получите в бъдеще от развъдчика. Въпросът за цената трябва да бъде вашият последен въпрос, та нали все пак избирате любимец за близките 10-15 години.
Желая ви успех,
Анна Земцова (собственик на развъдник  "С Невских Островов", Русия)
http://dalmatian-spb.narod.ru/vybor.htm

Превод от руски език, без претенции за съвършена точност:
Елена Нейчева (собственик на развъдник “Spotmaniac”, България)

* конституция – съвкупност от външните и вътрешни качества на организма, определящи телосложението и здравословното състояние на кучето.

 

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net

Последна промяна ( 30 април 2007 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
18 Декември, 2017, 01:05:42
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо