DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Генетика arrow ДНК отпечатаците и развъждане

ДНК отпечатаците и развъждане

Е-мейл
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
29 септември 2006
Съвременният технологичен прогрес в молекулярната генетика позволи по-детаилна оценка на генома, отколкото бе възможно преди. Няколко хипервариабилни региона бяха открити в човешката ДНК. Минисателитните проби се състоят от повтарящи се в тандем нуклеотидни последователности, като всички имат сърцевинна последователност.

ДНК отпечатаците и развъждането - FCI бюлетин
Тези региони определят високите нива на полиморфизъм. В нормалния рестрикционно-фрагментен полиморфизъм (РFLP), полиморфизмът зависи от единични промени в базите на разпознаваната част от веригата или от нови хромозомки комбинации. Обратно, генетичният полиморфи- зъм на минисателитните локуси е резултат от променлив брой тандемни повторения (VNTR) на срединната последователност от 5 до 10 двойки бази, вероятно резултат от нееднакъв кросинговер. „Саутьрн блод" - хибридизацията на човешката геномна ДНК, използваща минисателитни проби открива фрагменти с различни размери. Разпределянето по размери на тези групи, унаследяващи се по законите на Мендел, е строго индивидуално и специфично за всеки индивид и следоветелно се определя като „ДНК - отпечатък" (OPP).
Вероятността 2 случайно избрани индивида да имат един и същи модел е приблизително 10/-30. Честотата на нови неродителски групи в потомството е доста ниска (3:1000), предполагайки подходяща устойчивост на видовия модел.
„ДНК-отпечатъкът" има много приложения в човешката генетика, включително в съдебната медицина, при диагностика на генните болести и картиране на гените.
Приложението на DFP в животинската генетика също има значителен потенциал. Хипервариабилните региони в локусите на генома могат да бъдат използвани за идентификация на индивидите, семейното родство и генетичната характеристика на породата.
Срединната последователност на ДНК се запазва през еволюцията и следователно кръстосано се хибридизира към животинските минисателити. Индивидуалните модели на DFP се описват при домашните и селскостопанските животни, включително кучета, котки, коне, прасета и говеда. както и при хората, DFP при животните са специфични за всеки отделен индивид. Тъй като методът DFP не е възрастово, полово или тьканно ограничен, потенциалът на DFP при диви и домашни животни е доста голям. DFP при Кучета:
DFP вече се използва ефективно в търсене на положително или отрицателно доказателство на бащинството при развъждането на кучетата. Доколко това се отнася до кучетата и използвайки З различни проби беше показано, че вероятността от допускане на грешно определено бащинство, когато истинските и предполагаеми бащи не са свързани роднински, е приблизително 4 х 104 . Ако истинските и предполагаеми бащи са братя, тази вероятност става ± -2,8 х 102
В практиката това просто означава, че ако една кучка се чифтоса с двама мъжки, DFP ще идентифицира кое кученце от кучилото от кой баща е. Възможни приложения на DFP при кучетата:
Освен сполучливата употреба при решаване спора за бащинството при кучетата, използването на DFP може да служи като по-добър контрол върху създаването на нови породи и запазването на изчезващи. Тези цели биха могли да бъдат постигнати чрез:

1 .Установяване на семейното родство ще подпомогне планирането на бъдещи чифтосвания между най-малко роднински свързани животни.
2. Определяне на генетичното родство между „животни, които не са роднини". Този анализ може да помогне да се планират чифтосванията в рамките на една съществуваща порода, а така също да се селекционира минималния жизненонеобходим брой животни от двата пола, богато се създава нова порода.
3. Определяне на нивото на генетична изолация между популациите на близки по произход породи и кандидатите от породата за създаване на ново генетично ядро, за да се запазят загиващите породи.
4. Контрол върху наследствените болести чрез откриване на генетични маркери.
Следователно изглежда, че бъдещото използване на OPP -техниката ще помогне за запазване на породите кучета в чисто състояние, като се даде възможност за по-внимателно развъждане в рамките на отделните породи. Обаче, тези цели все още не са постигнати и все още огромно количество изследователска работа трябва да се извърши, за да се изолират и дефинират нужните „генетични маркери", характерни за всяка порода и всяко наследствено заболяване. Взаимният интерес и сътрудничество между киноложките клубове и специалистите по генетика могат да допринесат в голяма степен за осъществяване на целите, които биха ни дали възможност да отглеждаме по-добри и по-здрави кучета.



По-конкретно:

А. Препоръчваме използването на DFP в случаите на спорове, относно бащинството на кучетата.
В. В интерес на националните киноложки клубове е да установят контакт с компетентни лаборатории в своите страни с цел да започнат изследване, което ще даде резултат при определянето на систематичен генетичен профил на тези породи, които са най-важни за тях или им създават най-много проблеми.
С. FCI би могла да се обърне към напреднала в тази област лаборатория с предложение тя да служи като лаборатория за сравнение. Тази лаборатория ще дава справки по методологията, ще има решаваща дума при спорни случаи и т. н. Тя ще постави началото на изследователски работи в кинологията под ръководството и с подкрепата на FCI. Освен това тя ще подпомага тези киноложки клубове в страни, които до сега нямат лаборатории, които да осъществяват DFP.




ПРИНЦИПИ ЗА АНАЛИЗ НА ДНК - ОТПЕЧАТЪЦИТЕ

А - Известно е, че свързаните минисателитни последовател-ности, нуклеотидни вериги в ДНК, характеризиращи се с повторения на къси участъци от тях, се намират на няколко локуса из целия геном. Поради големия полиморфен характер на тези последователности, бащините и майчините алели на един индивид обикновено могат да бъдат открити на базата на броя на повтарящи се нуклеотидни бази.
В - За да се направи ДНК - отпечатък, геномната ДНК се извлича от ядрени клетки (яйцеклетки, левкоцити) - и се разкъсва със специфичен рестриктазен ензим, които разделя ДНК на къси, ясно очертани нуклеотидни последователности.
След извършването на електрофореза, за да се разпределят генерираните фрагменти според размера им, получената ДНК се прехвърля в нитроцелулозна плака „Саутърн блотинг" и след това се хибридизира с радиоактивно белязана проба.
Минисателитната проба би разкрила сложни и индивидуално-специфични рестрикционни модели, наречени ДНК бар-кордове.
Всеки рестрикционен фрагмент, разпознат от пробата, кореспондира както с бащиния, така и с майчиния алел на един от многото локуси, характеризирани от хипервариабилни минисателитни последователности при един от членовете на изследваното семейство.

FCI - бюлтин

Превод:http://www.ebt.hit.bg
Последна промяна ( 22 декември 2006 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
23 Юли, 2017, 07:34:16
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо