DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Обучение arrow Моят далматин и децата

Моят далматин и децата

Е-мейл
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
29 септември 2006
Преди десет месеца ми се роди още едно дете: Талия. Тя е сестра на Кеннет, който вече е на девет години и който израстна сред кучета. Миналата година, в очакване на детето аз се натъкнах на практически проблем: как да се устрои детската стая и да се разместят всички вещи на малкия. В къщи отдавна нямаше малки деца и там където смятах да поставя детската количка, вече се разполагаха местата за кучетата. Как преди това успявахме да устроим малкия и неистовите «петнисти»? По принцип - каквото и да става - все е към по-добро, но всеки трябва да се съобрази с новия разпорядък в къщи. Кучетата и децата - заедно?
Кой се появи в къщи първи: кучето или детето? При нас първо се появи кучето, така че първо ще разгледаме такава ситуация.
Ако  първо сте си взели куче, то вие вече сте успели да му обясните как да се държи в къщи и у него вече има определени навици. Забранено е да се появява в спалнята, да се разполага в креслото, трябва да спи само в своята кошница, хранят го в 19 часа и т.н. Ще останат ли тези правила в сила, когато в къщи се появи детето?
На мястото на кучешката кошничка вие смятате да поставите детската количка? Тогава разместете кошничката по-рано. В 19.00 часа вие сте заети с приготвяне на вечерята, помагате на по-големите деца да си учат уроците, на вашия мъж е необходимо още да доработи нещо…… С плачещо дете и нервно куче (което чака храната си) едва ли може да се разчита на приятна вечер.
Трябва да се нахрани кучето, докато децата и мъжа още не са се върнали в къщи. Или да се възложи това «важно дело» на по-голямото дете, тогава вие няма да се мъчите преко сили. Вие можете тихо да измените разпорядъка още по време на бременноста. Кучето ще привикне към промените още до появяването на детето.
«Старинния» метод състоящ се в това, че на кучето се дава да помирише изцапаните пеленки не е лишен от смисъл. Новият мирис става привичен и кучето по-спокойно ще реагира при първото появяване на детето.
Вие имате малко дете и искате да си вземете куче, за да растат заедно? Обсъдете това като начало в семейния съвет, кое ще бъде позволено на кучето и нека всеки да се придържа към правилата.
И накрая, дългоочаквания момент: кучето и малкия най-накрая се срещат в къщата. Позволете им да се запознаят на това място, където ще се срещат и по-късно. Не поставяйте на място кучето, за да му покажете детето. Това също не могат да бъдат количка, креватче или «манежът» на детето. Всичко това са «частни владения». И детето и кучето трябва да имат своите места, където биха могли да си почиват един от друг.
На кучето не винаги ще са приятни малките ръчички, с които детето ще го хваща за всичко което му попада и ще причинява болка. Кучето ще избягва неприятностите (например ще се качва в неговата кошничка). Никога не позволявайте на малките деца да безпокоят кучето в неговото място.
Малкия още не разбира езика на кучето, неговото предупреждаващо ръмжене, от което и не следва да продължите да се занимавате с глупости. Детето ще плаче при приближаването на кучето, от което у вас ще се напрягат нервите.
Постарайте се, така че кучето да счита детето за «забавно». Не отстранявайте кучето, когато смятате да вземете детето от креватчето. Не го затваряйте всеки път, когато смятате да се занимавате с детето.
Иначе скоро детето ще предизвиква неприятни асоциации в кучето. По-добре е кучето да вижда в детето нещо положително.
Вие искате да нахраните детето и не желаете да ви пречи любопитния кучешки нос? Първо отправете кучето на мястото му и след това пригответе бутилката. И тогава, седейки в гостната с детето на коленете ви и бутилка мляко в ръка, вие можете да  нагостите кучето с курабийка или лакомство. Малко, по-малко кучето ще почне да вижда в детето удоволствие.
Даже съвсем малките деца радостно правят нещо за кучето. Вие можете да им доверите прости поръчения, например, да налее на кучето вода, да даде курабийка и т.н…… Но при това бъдете винаги редом!
Вие можете да обясните на детето защо някои неща (засега) не трябва да прави. «Не вземай играчката на Лайма, тъй като тя може да се разсърди, на теб също не ти харесва когато по-големия брат взема твоите играчки?». Не очаквайте, че детето само ще почне да се грижи за кучето. То все още не е достатъчно отговорно за това.
По възрастните деца могат да помогнат да се грижите за кучето. Те могат да го вчесват, разхождат, така че между тях да се установи истинско приятелство. Ако са достатъчно силни, те даже могат да тренират кучето.
Бъдете много внимателни, когато на гости ви идват други деца. Едва ли кучето ще ги приеме така добре, както вашите собствени. То не е привикнало към тях и може да отреагира съвсем по друг начин. Може би тези деца съвсем не познават кучетата или са привикнали само към своето. Точно по същия начин бъдете внимателни при среща на вашето дете с чуждо куче. Съвсем не е задължително то да е така доброжелателно към децата, както вашето куче.
Отношенията между детето и кучето могат да станат съвършенно особени, ако отделите достатъчно внимание за възпитание на двамата. От момента, в който се научат да се разбират, ще станат истински приятели.
Златно правило: Никога не оставяйте детето само с кучето!


автор: Катя Вермален, Белгия
източник: Terletskaya Dubrava
превод: Николай Събев - питомник за CAO Мартен България

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net

 
Последна промяна ( 25 април 2007 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
21 Ноември, 2017, 02:38:41
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

развъдник за далматини Spotmaniac
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо