DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Генетика arrow Митологични основи на Менделовите закони. Скаченост на гените и кросинговър.

Митологични основи на Менделовите закони. Скаченост на гените и кросинговър.

Е-мейл
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
04 април 2008
Много изследвания показаха, че хромозомите са клетъчни структури, които съдържат ге¬ните. Менделовите закони за унаследяването на белезите може да се обяснят, като се прос¬леди специфичното поведение на хромозомите по време на мейозата Нека да разгледаме един пример.
При кръстосването на черно морско свинче с бяло в F1 се по¬лучават само черни морски свинчета — проявява се доминантният белег — черен цвят на козината. В F2 става разпадане на белезите. На 3 черни морски свинчета се ражда 1 бяло Във всяка телесна клетка на черните морски свинчета от родителските индивиди има двойка хомо-логни хромозоми, в които се на¬мират доминантните алели, определящи черния цвят на кози¬ната. Нека за краткост да наричаме тази двойка „черни хромо¬зоми". Във всяка телесна клет¬ка на белите морски свинчета има също такава двойка хромо¬зоми, но в тях се намират рецесивните алели — за бял цвят на козината — „бели хромозоми" В зрелите гамети има хаплоиден набор хромозоми Те ще имат само по една „черна" или по една „бяла" хромозома (фиг. 118) След сливането на тези гамети в зиготата и по-късно в телесните клетки на индивидите от F, ще попаднат по една „чер¬на" и една „бяла" хромозома В зрелите гамети на индивидите от F1 няма да има еднотипни „хромозоми за цвят". Половината от яйцеклетките и половината от сперматозоидите ще имат „черна" хромозома, а останалата половина — „бяла"' Ако разгледате решетката на Пънет на фиг. 1.18., ще видите какви комбинации ще се полу¬чат в F2 след сливането на геметите на F1
По аналогичен начин може да се проследи как се разпределят хромозомите от 2 хомолоши двойки, носещи алелите на 2 ге¬на (фиг 1.19.).
Т. Морган и неговите сътрудници кръстосали две линии дрозофили Те се различавали по две алтернативни двойки белези — едната била със сиво-бежов цвят на тялото и нормално развити крила (нормалната ли¬ния), а другата имала черно тяло и недоразвити (закърнели) крила. Както и очаквали, индивидите от F1 притежавали само доминантните белези — сиво-бежов цвят на тялото и нормални крила. В F2 обаче вместо очакваните 4 фенотипа и разпадане на белезите в отношение 9:3.3:1 се получили само 2 фе¬нотипа родителските в отно¬шение 3:1.
На Морган направило впе¬чатление, че белезите на различните линии дрозофили са много, а броят на хромозомите е само 8 (4 хомологни двойки).
Това го навело на мисълта, че в една хромозома има много гени. Изследванията при много растения и животни показват, че техните диплоидни хромозомни набори са от 4 до 80, а белезите им са стотици, дори хиляди. Това потвърждава иде¬ята, че във всяка хромозома има множество гени.
Гените, разположени в една и съща хромозома, се на¬ричат скачени гени. Унаследяването на белезите, определяни от тях, се нари¬ча скачено (свързано) унаследяване, а самото явление — скаченост на гените (свързаност на ге¬ните). Скачеността е при¬чината, която пречи на не¬зависимото комбиниране на гените в гаметите на хибрида.
По време на мейотичния цикъл скачените гени се удвояват и разп¬ределят в гаметите едновременно с удвояването и разпределянето на хромозомите, в които са разполо¬жени. При оплождането тези гени попадат в зиготата (а оттам и в клетките на новия индивид) групо¬во, в състава на родителските хромозоми. Ето защо и белезите, ко¬ито те определят, се унаследяват групово.
За да докаже реалността на това явление, Морган направил анализиращо кръстосване меж¬ду хибриди от F1 и родителска¬та форма с рецесивните белези (черен цвят на тялото и закър¬нели крила). Когато кръстосали мъжки хибридни индивиди от F1 с женски, хомозиготни по ре¬цесивните белези, в полученото поколение имало само 2 фено-типа в отношение 1:1 — мухи с нормален цвят на тялото и нор¬мално развити крила и мухи с черен цвят на тялото и закърне¬ли крила. Този резултат показ¬ва, че гените, които определят цвета на тялото и развитието на крилата, се намират в една и съ¬ща хромозома (фиг. 1.20.).
Когато обаче кръстосали женски хибридни индивиди от F1 с мъжки, хомозиготни по ре¬цесивните белези, полученото поколение било с 4 фенотипа — 41,5 % от индивидите били с нормално оцветяване на тялото и нормални крила; 41,5 % — с черно тяло и закърнели крила; 8,5 % — с нормален цвят на тя¬лото и закърнели крила, и 8,5 % — с черно тяло и нормални крила (фиг. 1.21.). Тези резул¬тати показали, че съществува някаква причина, която нару¬шава скачеността на гените и им дава възможност, макар и рядко, да се прекомбинират не¬зависимо.
Морган приел, че причината е следната: по време на мейозата хомологните хромозоми се доближават плътно една до друга — конюгират (лат. конюгацио — свързвам, съеди¬нявам), като в някои места се прекръстосват една с друга. На тези места може да стане размяна на участъци между хомологните хромозоми. В ре¬зултат на това гени, които се намират в едната хомологна хромозома, се прехвърлят в другата и обратно (вж. фиг. 1.21.).
Това прекръстосване на хомологните хромозоми и обмяната на участъци меж¬ду тях Морган нарича кросинговър (надкръстосване).
Гаметите, в които попадат хро¬мозоми с обменени участъци, се наричат кросинговърови (кросовърни) гамети, а произлезлите от тяхното сливане индивиди, тъй ка¬то носят прекомбинирани в срав¬нение с родителските форми беле¬зи — кросовърни рекомбинанти.



източник: учебник по биология
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
25 Юни, 2017, 10:09:08
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Анкета

Кой раздел ви е най-полезен
 

Реклама

развъдник за далматини Spotmaniac
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо