DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Новини arrow Интервю с развъдчици на далматини arrow Интервю с Димитър Станчев, собственик на развъдник “Divalinor"

Интервю с Димитър Станчев, собственик на развъдник “Divalinor"

Е-мейл
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
27 август 2007
От дете винаги съм обичал много животните, и най много кучетата. Много исках родителите ми да ми вземат породисто куче, но не знаех все още какво. По онова време в България се срещаха много рядко породисти кучета
Представете се.
Казвам се Димитър Станчев и съм собственик на развъдник "Divalinor".

От колко време развъждате далматини?
Първото кучило родено при мен беше през 1993, след това през 1995 и 1996 имах още две кучила всички от втората ми далматинка Берта (първата, Дона умря на 5 месечна възраст от парвовироза), през 1997 година имах кучило от Дебора, дъщеря на Берта. Всички тези кучила мога да кажа че не са били плод на целенасочена селекция и откровено бяха разочарование за мен, защото аз имах желание не да размножавам а да създавам отговарящи на стандарта животни, за съжаление моите кучета нямаха необходимите качества за това. В следващите години аз бях в търсене на нова кръв, това бе Ambra by Beautiful Hunter's, която стана майка на първото ми кучило през 2000 год. след като регистрирах името "Divalinor", оттогава имам родени четири кучила. Второто от Heaven Power's Carra of Paradise, и последните две от Sweet Emotion Panthera Unica. Така че мога да кажа че развъждам далматини от 14 години.

Защо избрахте точно далматин?
От дете винаги съм обичал много животните, и най много кучетата. Много исках родителите ми да ми вземат породисто куче, но не знаех все още какво. По онова време в България се срещаха много рядко породисти кучета, нямаше и литература и моята представа за различните породи кучета беше от пощенските марки които колекционирах. Определено симпатиите ми бяха към брaкоидния тип кучета, но по онова време се срещаха само сетери и дратхаари собственост предимно на ловци, а аз си падах по късата козина. През лятото на 1988 с майка ми бяхме на почивка в Созопол и в един следобед на плажа на близкото селище Черноморец по алеята видях да преминава възрастна двойка мъж и жена водеща на повод мъжки далматин с черни петна. За първи път виждах далматин на живо но моментално реших че това е моята порода (и бях впечатлен не от атрактивната окраска а от физическите параметри на кучето, от хармоничното телосложение и прекрасните пропорции. И до ден днешен за мен окраската на породата не е от първостепенно значение и много се дразня на хората когато виждат само нея а са слепи за останалите и качества), тогава казах на майка ми че това е породата която искам, а тя ми каза – какво чакаш, отивай да ги питаш от къде го имат. За съжаление хората се оказаха германци и не можахме да създадем контакт. Но аз вече бях решил със сигурност че сте имам далматин. Заради външният му вид, тази порода по принцип си е с най-хубавото телосложение от всички породи!

Колко далматина имате във вашия развъдник?
В момента притежавам 7 далматина, два от които са в съсобственост и не живеят при мен но често ми гостуват, това са мъжкият Phoenix и женската Blaze. Останалите пет които живеят с мен са 4 годишната кафявоточкувана женска Mocca (Sweet Emotion P.U.) един неин син Dallas (Divalinor Dreamkeeper) две нейни дъщери Melba и Milka (Divalinor Desert Rose и Divalinor Daybreak) всичките кафявоточкувани, и още една женска ново внесената от Швеция черноточкувана Дива (Timanka's Rainbow Diva). В близко бъдеще плановете ми са една от женските които сега са при мен да премине в съсобственост, а от следващите планираните две връзки сте си оставя още две женски едната от които сте живее при нас а другата ще бъде в съсобственост. Така че броят на кучетата у дома ще остане пет но тези в съсобственост сте са четири и от следващата година сте разполагам с 9 далматина.

Какви проблеми срещате?
Проблеми срещам много и от различно естество. Сте спомена само тези които рефлектират не само върху мен но и върху други собственици на далматини. Първият естествено е борбата с типичните за породата здравословни проблеми. Другите които също пречат за доброто развитие на породата са зачестилите неправилни отсъжданя на голяма част от съдиите практикуващи на Балканите, породени може би от липса на поглед върху съвременните тенденции в развитието на породата а може би и от лични подбуди. А безспорно най големия проблем е ниската киноложка култура на българина и подходът и нагласата му преди закупуването на куче.

Какви са вашите успехи?
Моят развъдник е доста млад, и откровено казано все още не мога да спомена мои успехи които да чувствам такива. Не мога да разбера някои колеги като почнат да говорят такива титли онакива титли, купи, купи, медали а кучетата им без особени качества, жалко е да виждаш такива кинолози по изложбите които правят това заради себе си а не заради породата, ето ви още един проблем!

Вашите цели в развъждането?
По този въпрос бих могъл да пиша много, повече отколкото би било нормално за интервю, а и доста неща не е необходимо да пиша защото всеки иска  да произвежда здрави, качествени, с хубав екстериор и характер кучета. В никакъв случай не споделям безидейното развъждане което се наблюдава при някои развъдчици, изразяващо се в собствеността на няколко женски появява се мъжко титулувано хубаво куче и всички заплодени с него. Отбор на най-хубавите дъщери появява се следващото хубаво титулувано мъжко куче хайде всичките заплодени с него и т.н. Това за мен е производство а не селекционно развъждане.Важното за един сериозен развъдчик е да има ясна представа за типа кучета които желае да произведе, концепция за това как да постигне това, как да затвърди желаните качества, как да избяга от нежеланите, да има приоритети без да се интересува от това дали кучетата са шампиони или не ако отговарят на изискванията му. Аз съм от този тип развъдчици. Определено харесвам далматини с по плътна костна система, но без да са груби и с липса на елегантност. Много държа на цялостната хармония на тялото, правилните линии и заъглявания, на меките и топли черти на главата. От изключително значение за мен е характера, защото доста дълго време имах проблеми с него в развъждането на старите ми кучета а и мисля че той е от голямо значение за мнението на обществото за дадена порода. На този етап моят брийдинг план е да създам няколко женски потомки на точно определени кучета, което означава че сте имат близка по произход кръв, които да са еднотипни и да отговарят на моите изисквания. Много е лесно да кажеш сте развъждам чрез инбрийдинг, но въобще не е така, никак не е лесно и произволното му използване без сериозни проучвания води до повече негативни отколкото положителни резултати. По важно е да знаеш определени кучета какви производители са а не какви шампиони, както и кой кръвни линии какви резултати дават в комбинирането си с други. Така че моята цел е да развъждам хубави кучета

Има ли бъдеще породата в България?
Разбира се че има, въпросът трябва да е какво? За съжаление трябва да кажа че не е много розово. С моят 17 годишен опит като собственик на далматин в България имам реалната представа как стоят нещата. Идва времето на трета смяна на поколението, аз съм очевидец на две такива и двете бяха положителни, но не толкова колкото се искаше на мен и другите ентусиасти, и може би затова сгрешихме в някои отношения. Сега подходът или по разбираемо казано популяризирането на породата у нас трябва да бъде изразен в умерено развъждане, а повече усилия да се направят в разпространението на информация.

Според вас какъв е произхода на породата? (
Известно е, че все още се водят спорове по този въпрос.)
Не знам какъв е произходът на породата, мисля че никой не знае до този момент със сигурност. Всички знаем единствено че е много древна порода. Поради тази причина аз много се дразня че по някакъв начин се свързва с Хърватска, хърватите просто са излезли по съобразителни когато е духал вятърът. Истинската заслуга за съвременния вид на породата имат английските селекционери от началото на миналия век. И до ден днешен най хубавите представители на породата носят в себе си значително количество британска кръв. По-точно казано няма хубаво куче което да не носи британска кръв. А най точно казано всички далматини  с липса на британска кръв трудно бихме могли да ги свържем с тази порода.

В коя група според вас трябва да е далматина?
Мисля че вече измина доста време откакто далматина си намери най подходящото място в класификацията на FCI , и ако някои имат желание да ровят по този въпрос сте създадат само негативи. Но ако някои настоява непременно да го местим някъде аз бих препоръчал 4 група

Какво бихте препоръчали на собствениците на далматини?
След като са вече ваши, независимо какви са, хора обичайте си кучетата и се гризете добре за тях те със сигурност го заслужават! Не допускайте човешките комплекси и болни амбиции да влияят отрицателно на живота на кучето защото то изцяло зависи от нас. Кучето си е продало душата на човека много отдавна, така е решила природата, не е човешко да се гаврим и подиграваме с това!

Вашите препоръки към DalPortal.
Аз съм безкрайно доволен че въобще съществува, възхищавам се на Ангел за тази работа, за краткото време от което съществува DalPortal надмина очакванията ми. С това си развитие със сигурност сте се превърне в най-полезната база данни в Европа. Препоръката ми е да продължава по този начин. А истинските идеи сте ги споделя лично.

Кординати:
тел.+359889816467
http://www.divalinor.com
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Последна промяна ( 16 ноември 2007 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
18 Декември, 2017, 01:18:20
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо