DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Обучение arrow Обучение на далматина - защо и какво?

Обучение на далматина - защо и какво?

Е-мейл
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
29 септември 2006
В последните години се наблюдава пренебрежително отношение към обучението на кучетата. Много хора са отблъснати от недобри инструктори, използващи остарели и примитивни методи, както и от едно и също обучение и на овчарка и на пудел. Други пък смятат, че няма защо да се занимават с кучето си, "та то ни е толкова умничко, всичко разбира". А сега аргументите по същество. Освен факта, че обученото куче по-малко рискува да бъде загубено или ударено от кола, е много по-приятно да се живее с такова куче и за вас и за околните, а и за самото куче, което живее по-качествен живот. Него винаги го взимат със себе си, по малко скучае в къщи само, животът му е по интересен и наситен със събития, отколкото на необученото куче и не на последно място от него едва ли ще искат да се освободят "ужасените" собственици.
И най-главният според мен аргумент - кучето трябва да има възможност за умствена дейност. То не е прасе и неговите потребности не се изчерпват с храненето и ласките. Представете си че вас ви хранят, поят, водят в тоалетна и понякога ви галят по главата. Прилича на затвор или на болница, не мислите ли?
Даже шестгодишно дете би възнегодувало срещу такова отношение.
Така че нека уважаваме кучетата си. Те са умни и даже талантливи. Доброто куче има стремеж да бъде полезно - това е жизнена необходимост. Кучетата имат нужда от това. Пък и престижът на породата в очите на околните зависи много повече от възпитанието, отколкото от изложбените успехи, понятни само за професионалистите.
В целия свят се отделя много внимание на обучението на кучетата. В САЩ далматините са задължителни участници в състезания по аджилити, послушание, следа и даже често печелят такива състезания. Състезания по послушание много често се провеждат в рамките на монопородните изложби. В Европа далматин без аджилити не е далматин. Все по-голяма роля играят кучетата в оказването на специализирана социална помощ за инвалиди, престарели хора и деца със забавено развитие. И може би само у нас дейността на кинолозите е зациклила на екстериорните изложби, може би поради факта че сме поизостанали в това отношение и сега се стремим да наваксаме.
Освен това, обучението е достъпно за всички кучета - и шампиони и домашни любимци. Собствениците на неизложбени кучета получават възможност да се самореализират и да не преживяват по повод на "неправилните" оценки.
Какви видове обучение подхождат за далматина? На първо място това са Курсовете за Общо Послушание. Те са достъпни и необходими за всички кучета, както за ежедневието, така и за тези, които ще се заемат с по-специализирани видове обучение. Богатата история на породата е оставила в наследство на далматините и ловни и охранителни инстинкти. Вярно е, че са изразени в по-голяма или по-малка степен и по различен начин, дори и в едно и също кучило. Така че изяснете природните наклонности на вашето кученце. Както и при човека, на кучето му е най-приятно да прави нещо, което умее най-добре.
Почти на всички далматини им се "удава" Аджилити. Този вид тренировки като че ли е създаден за тази порода. Нужно е само веднъж да дойдете на площадката за тренировка и далматинът ще ви зарази със своята ‘хазартност' и възторг. Аджилити е една прекрасна възможност за кратко време да се изразходи енергията, да се стегнат мускулите, хазартен, зрелищен спорт с голямо бъдеще. Освен това аджилити е увлечение за цял живот.
На международните състезания кучетата участват обикновено след навършване на 6 години, защото основната ‘тайна' на аджилити не е в уменито да скачаш, а в безупречното послушание и доброто разбирателство между човек и куче "от половин дума" -все пак става въпрос за секунди.
Заниманията може да започнат на 6 месеца. Уредите за аджилити са безопасни и нетравматични.

В САЩ са много разпространени състезанията по Работа на Следа, където с успех участват и далматини, все пак за гончетата е свойствено да ходят по следа. Разбира се в щатите издирвателните занимания не са свързани със задържане. У нас най-подходяща е програмата за кучета-спасители, за това в прав текст се говори в последния стандарт на породата. Пък и в живота това умение може да ви послужи. А нюхът и способността за откриване на далматините са великолепни.
При много далматини е добре развит и ловният инстинкт и при умел подход от тях биха се получили не лоши ловци на дивеч и птици.
Охранителния инстинкт също е добре запазен при повечето кучета. Във встъплението на американския стандарт на далматина са посветени следните думи:
" това спокойно същество е идеален охранител, който прекрасно разбира, кога лаят за забавление и кога по работа. С канените гости е много любезен, но при необходимост е винаги готов да защити стопанина си и да даде необходимият отпор на врага - той е точен и надежден страж."
Трябва да отбележим, че идеалните кучета не се раждат сами по себе си. Необходими са усилията на развъдчиците и старанието на собственика.. Както при всички породи, защитните качества са по силни при мъжките кучета, макар че при женските голяма роля играе майчиния инстинкт (по отношение на собственика), често им помага и съобразителността.
Вие можете да възпитавате у далматина игрови или защитен инстинкт. Да се развива у далматина злоба към човека е абсолютно недопустимо, отчитайки неговите ловни инстинкти. Такава универсалност може да доведе към нападение срещу човек. В края на краищата далматинът се отличава от аржентинското дого само по низкото ниво на агресия.
Не е излишно да имаме впредвид, че към далматините на улицата безстрашно подхождат мънички дечица, за това обучението на далматин в качеството му на охранител извиква у мен най-вече възражение. И най-малкото в този случай самодейността е недопустима, необходим е опитен треньор.
Изборът на треньор е не по-малко важен отколкото избора на ветеринар. В големите градове може да се намери подходящ специалист, като обходите няколко тренировъчни площадки или се посъветвате с клуба. Важно е да сте единомисленици и той да се отнася със симпатия и разбиране към породата. Ако треньорът смята за стойностен единствено ротвайлера, той даже подсъзнателно ще се стреми да ви докаже, че вие "напразно сте си взели това безполезно куче"

И така кога и с какво да започнем?
На първо място избирайки кученце, трябва да се поинтересувате от характерите на родителите му. Най-добре е ако са със здрави нерви, уравновесени, уверени в себе си и неконфликтни.
Второ. Трябва да започнете да се занимавате с кучето си ВЕДНАГА, от двумесечна възраст и то не само с приучаването му към хигиенни навици. На 3 месеца кученцето е напълно способно да освоява всички команди от Общия курс за послушание.И работата не е само в това, че на тази възраст кучето схваща всичко много бързо. Физиолозите са доказали, че мозъкът на детето продължава да се развива в първите 7 години ( при кучетат в първите 4 месеца от живота). И колкото повече се занимавате, толкова по-развит става мозъкът, количеството невронни връзки се увеличава с 30%, тоест вие получавате по способно куче, което на 5-6 години ще усвоява новостите много по-добре от "изпуснатото" в детството си куче.

Иска ми се да завърша с прекрасните думи от американския стандарт: "далматинът не е куче за всеки, тъй като не всеки любител може да разкрие и използва скритите в него прекрасни работни качества и ум, даже и да се отнася към кучето с голяма любов".
Така че, нека да дадем шанс на нашите любимци за пълноценен живот, какъвто те несъмнено заслужават

Автор: Ирина Жукова
Превод (с незначителни промени и съкращения): Крейз и Плямпало

Последна промяна ( 22 декември 2006 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
21 Ноември, 2017, 02:43:07
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо