DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Стандарт arrow За стандарта на далматина

За стандарта на далматина

Е-мейл
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
28 септември 2006
ЗА СТАНДАРТА НА ПОРОДАТА
Джордж Фатейрос (Развъдник "STARLONG", NL)

Въведение

Убеден съм, че Стандартът на Породата е бил съставен за това, че да съхрани естественото предназначение на Далматина. Именно с тази мисъл написах тази книга. Ние с увереност можем да кажем, че в течение на последните две столетия, Далматинът се е използвал в Англия като "каретно" куче или куче за съпровождане. Историята на породата до това време е малко известна и недостатъчно ясна. Независимо от това, че ние знаем за древния произход на породата, ние не можем абсолютно точно да определим нейното първоначално предназначение.

Конституцията на кучето трябва да съответствува на неговото предназначение, което подразбира добри движения в тръс, в съчетание с издържливост, т.е. ние търсим корпус отговарящ на това предназначение - плавен и икономичен тръс, с идеална дължина на крачката, способствуващ за съхраняването на енергията, което се явява абсолютна необходимост за многочасовото съпровождане на каретата.

Вземайки, предвид гореказаното, аз пристъпвам към стандарта.


Специална терминология, използвана за описание на екстериора на кучето

Глава

Корпус

Задна част на корпуса

1. Муцуна

12. Гръд

19. Крупа

2. Преход от черепа към муцуната

13. Дълбочина на гърдите

20. Бедро

3. Черепна част

14. Долна част на гърдите

21. Коляно

4. Скули

 

22. Подбедрица

Предна част на корпуса

Горна линия

23. Скакателна става

5. Лопатка

15. Шия

24. Подпетие (метатарзус)

6. Раменна кост

16. Холка

 

7. Лакът

17. Гръб

 

8. Подрамо (лъчева и лактева кости)

18. Поясница

 

9. Китка (карпална става)

 

 

10. Подкитка (метакарпус)

 

 

11. Лапа

 

 



Общ вид

Ярко, изпъкващо, петнисто куче, пропорционално, силно, замускулено и активно. Със симетричен строеж, без признаци на грубост и тромавост.

Баланс - това е съотношението (пропорциите) на различните части на тялото. Дадените съотношения трябва да са хармонични по отношение една част към друга, за да се постигне целта на породата - издържливост.

Например - пропорциите на размера на главата по отношение на размера на тялото......главата от края на носната гъба до прехода от челото към муцуната трябва да е пропорционална на черепа; височината в холката трябва да е пропорционална към дължината на корпуса, дебелината на костите трябва да съответствува на ширината на корпуса.

Трябва много опитно и натренирано око, за да определи съотношението между различните дължини на главата, шията, холката, гърба, поясницата, опашката, а така също и съотношението на линията на върха и долната линия, съотношението на ъглите в предната и задната част на тялото и в резултат да се оцени и да се направи извод, какво е това Баланса. Това е един от най важните пунктове в стандарта, който за да бъде разбран напълно, се нуждае от време и опит. 

Силно, замускулено и активно куче.

Когато говорим за телосложение, то винаги се опитваме да свържем това понятие със скелета, често забравяйки за важното значение на мускулите. Болшинството от костите се привеждат в движение от две различни групи мускули, движещи се в противоположно направление относно една от друга - едната напред, другата назад.

Качеството на мишците (групите мускули) в съотношение към размера на костите обуславя и положението и способността за преместване (изнасяне) на костта, максималното и минималното и в идеал, трябва да е способно да изпълнява естествената функция. Размерът на костите също играе роля тук.

Ако мястото за закрепване на мишците е недостатъчно, то силата им пада. Положението на костите една спрямо друга (ъглите на съчленяване) се определят от мускулната система. Само скелет, без мишци не може да се поддържа.

Кучето може да бъде тренирано така, че да се развиват мишците и групата мишци, които контролират определени функции. Ако ние тренираме кучето в галоп, то в него се разработват мишците отговарящи за тази функция и лошо се разработват мишците поддържащи функцията на бягане в тръс.

Бидейки заинтересовани от породата, трябва да концентрираме вниманието си в тренировка на кучето именно в бягане в тръс в съответствие с естественото назначение на Далматина. За да се обезпечи оптимално развитие на това активно куче правилния вид тренировки и добре балансираното хранене са много важни.


Правилно балансиран Далматин

 

Със симетричен строеж...

Ако говорим за симетричност, то трябва да съотнесем това понятие с основното предназначение на породата - издържлив тръс.

Идеалните пропорции на такова куче:

1. Дължината на корпуса - от предната част на гърдите до седалищните издатини, трябва да е приблизително с 10 % по-дълга от височината на кучето в холката.

2. Разстоянието от холката до лакътя трябва да е приблизително равно на разстоянието от лакътя до пода.

3. Дължината на скакателния състав не трябва да е повече от 1/5 от височината на кучето в холката.

Куче с добър тръс трябва да е симетрично в строежа си, никога квадратен формат, иначе няма да има достатъчно място за свободни движения.

Квадратния формат способствува за възникването на компенсиращи движения, което води до скъсяване на крачката, камшични или вкопчващи се движения. 

без признаци на грубост и тромавост......

Замускуляването и еластичността на кожата на кучето се обяснява по следния начин:

Постоянните тренировки и правилно балансираното хранене съдействуват за подобряване на тези пунктове. Тази "изсушеност" (еластична кожа покрива добре разработените мишци) придава на далматина елегантен вид и впечатляваща външност, които се явяват типични за породата.

Твърде прехранените кучета, намиращи се не в изложбена кондиция, изглеждат като че ли са облечени в твърде голям, не по размера им костюм и оставят впечатление за тромавост и пълнота, което е крайно нежелателно. Понякога тази тромавост и пълнота са обусловени генетически, което за щастие се среща не често в нашата порода.


Характеристика на породата
Идеални пропорции за кучето, съчетаващи скорост и издържливост:

А - трябва да е с 10 % по дълга от сумата В + С
В и С приблизително равни
D - около 1/5 от сумата на дължините В + С

 

Каретно куче (куче за съпровождане), с благороден маниер на поведение, съчетаващо издържливост и висока скорост на бягане.

..съчетаващо издържливост..

Описанието на пропорциите на корпуса, т.е. удължен корпус в сравнение с височината в холката, в съчетание с идеална дължина на крачката и минимален разход на енергия довеждат в резултат до висока издържливост. Идеалът е плавни и икономични движения.

Положението на главата и шията играят важна роля във формирането на движенията. В съответствие с местоположението на главата и шията, центърът на тежеста се премества напред, в резултат на което задните крайници продуцират плавен и икономичен ход.

... с висока скорост на бягане....

Скоростта зависи от два фактора: дължината на крачката и количеството крачки за определен промеждутък от време. Максимално възможната дължина на крачката не отговаря на въпроса, тъй като изисква твърде големи разходи на енергия и довежда до загуба на баланс.

Една от възможностите за съхраняване на енергия по време на движение е тенденцията на "единичната следа", когато кучето поставя краката си около централната линия и колкото е по голяма скоростта, толкова по близко се поставят краката. Това отстранява клатене на корпуса, което икономисва и енергия.

Куче с квадратен формат или с къси съчленения има скъсена крачка и трябва да направи по голямо количество крачки за преодоляване на едно и също разстояние, в резултат по-бързо се уморява.

Темперамент

Уравновесен и дружелюбен, не страхлив и колебаещ се, без признаци на нервозност и агресивност.

Така както куче с анатомически недостатъци се счита за физически непълноценно, така и куче с отклонение в поведението се явява като непълноценно психически.

Няма оправдания за съдията, който присъжда призово място или на производител, който използува за племенно развъждане Далматин, демонстриращ отклонения от изисквания темперамент.

Глава и череп

Главата е с умерена дължина, плосък череп, достатъчно широк между ушите , с добре изразени надочни дъги. Има отчетлив преход от челото към муцуната. Без бръчки. Муцуната е дълга, здрава, никога не е заострена. Бърните са сухи, плътно прилепнали към устата. Носът у черно петнистите кучета е винаги черен, а у кафяво петнистите - винаги кафяв.

Главата трябва да е със средни размери и пропорционална на корпуса. Трябва да има баланс между муцуната и черепа.

Например - не така тясна и дълга като у ирландския сетер и не така квадратна и масивна, като у дога; бърните не трябва да са влажни (отпуснати) както това се среща често в ловните породи кучета. Главата трябва да има добре нарисуван, плосък череп, линията на когото е паралелна с линията на муцуната. Между черепа и муцуната трябва да има достатъчно добре изразен преход, който не бива да прави впечатление нито на изправена линия, типично за хрътките, нито на рязък преход, както е у пойнтерите. Изражението на очите не трябва да е равнодушно и безлично, нещо повече, внимателния и дружелюбен израз е типична и характерна черта на породата. Пунктът, не уговорен в стандарта - това е типа глава, в съответствие с пола на кучето. Главата на мъжкото трябва да е по-мощна и да изглежда по-мъжествена, в същото време главата на женската е по-женствена, изтънена, с меко изражение.

Глава заострена като триъгълник - твърде широка в черепната част и с твърде тясна муцуна е крайно нежелателна и често е съпровождана със закръглени (ябълкообразни) скули и слаба долна челюст. В съдийската оценка главата играе крайно важна роля, тъй като формира част от общото впечатление и трябва да е в хармония с типа на кучето, неговия размер, пол и цвят


1. и 2. Типична правилна глава женска (1) и мъжка (2)
3. Твърде изгладен преход от муцуната към черепа
4. Тъп нос, влажни бърни, подвес
5. Къса муцуна, твърде изразен преход, влажни бърни, подвес

 

Очи

С мярка отдалечени едно от друго, среден размер, закръглени, ярки и искрящи, с умно изражение. Тъмни при черно петнистите и кехлибарени при кафяво петнистите кучета. Пигментиране на очната линия е предпочитано да е пълно, пигментирането - черно при черно петнистите и кафяво при кафяво петнистите.

Малко може да се добави към този пункт, освен това, че цветът на очите не влияе на остротата на зрението, с изключение на албиносите.

По мое убеждение, кучетата с твърде светли очи губят типичния израз, присъщ на нашата порода. "Очи - закръглени, ярки и искрящи" се използува в стандарта за описание на очи, но за съжаление ние често срещаме тъжно, равнодушно изражение, не съчетаващо се с характера на нашата порода.

Пигментиране на очната линия е предпочитано да е пълно, пигментирането - черно при черно петнистите и кафяво при кафяво петнистите.(тук авторът говори за пункта в британския стандарт, отсъствуващ във версията FCI , но така или иначе проблемът с пигментацията е актуален за далматините във всяка страна - б.пр.)

Този нов пункт в стандарта, използуващ трактовката - "предпочитано", вместо "трябва да е.." ще достави в бъдеще много грижи.

Кръстосването на две линии, едната от които има за недостатък пигментация на очната линия (или с потомство от такива родители), ще доведе до продължителни проблеми при развъждането, тъй като този недостатък много трудно се изкоренява при по нататъшната племенна работа. Аз се надявам, че в бъдеще нашата порода няма да я достигне участта на мраморния дог, загубил пигментацията на очната линия и носа, защото загубата на пигментация води до пълно изменение на типичния за породата външен вид.

Уши

Поставени достатъчно високо, среден размер, достатъчно широки в основанието, постепенно стесняващи се към един закръглен край. Тънки и меки на пипане, плътно прилягащи към главата, за предпочитане е в мярка да са петнисти.

Този пункт от стандарта е абсолютно ясен. Единственият коментар, който мога да направя е, че наострени (застанали нащрек), правилно поставени уши придават на породата нейното типично, добре познато изражение. Твърде дългите уши често се държат много ниско и абсолютно променят външния вид на кучето. Поставът на ушите може да ни каже много за характера на кучето, количеството на петната по тях също иглае роля. Лично аз предпочитам да виждам на ушите малко повече петна в сравнение с останалите части на тялото, но петнисти, а не пълно оцветени. Често твърде светлите уши опростяват външния вид на кучето..

Уста

Челюст силна, с правилна, ножицообразна захапка, т.е. връхните зъби малко покриват долните.

Мисля, че е важно да се помни, че устата се явява много важна част от тялото на кучето. То използува устата си както хората използуват ръцете си!!! Повдигане, задържане, пренос на предмети, процес на приемане на храна и много други - за тези цели са необходими добре развити горна и долна челюсти, с пълен комплект зъби. Отсъствие на молар или премолар не се явяват големи проблеми, но отсъствие на зъби от двете страни на челюста може да създава трудности.

Шия

Средна дължина, красиво извита, лека, стесняваща се нагоре и без подвес.

Координацията и взаимодействието на главата и шията влияят на центъра на тежестта и следователно, много са важни за външния вид и баланса в предната част на корпуса на кучето. По време на движения и когато кучето набира скорост, главата и шията се изнасят напред, пренасяйки по голямата част от теглото на предната част на корпуса (центърът на тежестта в този случай се премества напред). В резултат, задната част на корпуса може свободно да продуцира плавни тласкащи движения. Ако на кучето е необходимо да спре внезапно, то главата и шията се повдигат нагоре, едновременно с движение на опашката нагоре, следствие на което центърът на тежестта се премества назад, пораждайки прекъсващ движението ефект.

Това означава, че най-ефективно движение се изработва при преместен напред център на тежестта. Затова мускулите и сухожилията на шията играят важна роля при формирането на постъпателно движение на предната част на корпуса. Добрата, дългата, добре закръглена и замускулена шия, плавно преминаваща в холката е желан идеал и показател за правилно поставените лопатки; слабите шийни мускули и сухожилия обикновено се съпровождат от слаб и/или провиснал гръб.

Плавната, красиво извита линия на шията, завършваща като че ли зад холката; рязко прекъснатата линия между шията и холката може да указва за изправени рамене или къси раменни кости; изправени рамене указва и също твърде право поставената шия. При куче с дълга, добре изразена, наклонена напред шия, често се среща правилен ъгъл на наклона на рамото, което от своя страна е показателно за правилни движения на предните крайници.

За съжаление в ринга често се налага да виждаме експонирано куче на къс, тесен и натегнат повод, който провокира изменение на ъгъла на наклона на шията и, като следствие, центъра на тежестта, което довежда до скъсяването на крачката на предните крайници. Следствие на преместването на центъра на тежестта се нарушава баланса, което влияе на задната част на корпуса и в резултат довежда до загуба в свободата на движенията. Главата и шията се явяват част от предната половина на корпуса. По-дългата шия помага на кучето да регулира положението на центъра на тежестта, което довежда до повишена мобилност, повишена устойчивост и издържливост. Всички тези моменти довеждат до красиви движения на кучето и в ринга и в естествени условия.

Отчитайки горното, може да се направи извод, че късата шия способствува за възникването на дисбаланс, неустойчивост, понижена пъргавина и къса крачка и в крайна сметка, довежда до ниска издържливост.


1. Дълга, правилно извита шия, държи се малко наклонена напред, правилен наклон на рамото.
2. Къса и права шия, изправени рамена
.

 

Предни крайници

Рамената са леко наклонени, добре оформени и замускулени. Лактите плътно прилягат към корпуса. Подрамото абсолютно право, костите са кръгли по цялата дължина до лапите. Има лек ъгъл в постава на подкитката (метакарпуса).

Може да се каже, че за последното десетилетие в "кучешкия свят" са станали грандиозни изменения, свързани с признаване на грешността на теорията за 45 градусовия наклон на рамото, като идеален. Мисис Рачел-Пейдж Еллиът с помощта на синерадиография, доказва че ъгъл на наклона на рамото 45 градуса при кучето е невъзможен. (Синерадиография - използуване на специална кинокамера с рентгенови лъчи по време на движения; по-рано, Х-лъчите са били използувани само за изследване на неподвижно лежащо животно). Къртис Браун доказва това също в книгата си "Анализ на движението и алюрите на кучето".

Тези експерти на киноложкия свят развенчаха старата теория на 45 градусния наклон, дошла от практиката на коневъдството. Те показаха, че за куче предназначено за бяг в тръс, оптималния ъгъл на наклона на лопатките е приблизително 30 градуса (относно вертикалната линия)

За да се измери ъгъла на наклона, необходимо е да се напипа точката където лопатката подхожда към гръбначния стълб (кучето стои спокойно), мислено да се нанесе хоризонтална и вертикална линия по гръбначния стълб и да се определи ъгъла. На практика никой не ходи около кучето с линийка.

За опитното око по-добре е да не се опитва да определи ъгъла, а да се обърне внимание на това как преходът на шията в холката съответствува на линията "връхна точка на лопатката - гърди", което определя ъгъла на наклона на рамото.

За добро бягане в тръс е предпочитано раменната кост по дължина да е приблизително равна на дължината на лопатката. Ъгълът между тях трябва да е 120 градуса, но много е важно, по мое убеждение, че съчленението на предните крайници да хармонира с това на задните.

Куче с недостатъчно съчленение (съединение) на предните и задните крайници има по-правилни движения, от куче с добри съчленения на задните крайници и изправен фронт или обратно.

По такъв начин налице е важност в баланса на предните и задните крайници.


Правилен постав на лопатката и раменната кост


Конструкция "Акордеон". Теглото и размерът определят ъгъла на съчленението.

 

Предните и задните крайници на кучето и на много други млекопитаещи имат конструкцията на "акордеон". Работата на тази конструкция можем да сравним с амортизационното окачване в колата. Това прави тялото еластично и дава възможност да се поглъщат тласъците, в резултат на което движенията на кучето стават плавни .

Далматини с изправено рамо или къси раменни кости или съчетаващи заедно тези два недостатъка много често имат изгладена (не ясна) холка, прехода от шията към гърба не е плавен и понякога покрит с набръчкана кожа. Такова изправено рамо често произвежда впечатление за дълъг гръб и къса шия и остава твърде малко място за мишците. За съжаление в нашата порода ние срещаме изправени рамена много често и понякога така силно изразени, че може да се прекара права линия от лапите до линията на шията.


1. Правилен постав на лопатката и раменната кост, изразена холка, добър горен контур.
2. Изправено съчленение, изгладена холка (впечатление за дълъг гръб и къса шия)

 

..Подрамото абсолютно право, костите са кръгли по цялата дължина до лапите.....

Това е неотменима част от външния контур на нашата порода. Кучета с тънко телосложение не обладават характерната якост на костите, изисквана за породата.

Костите на краката трябва да са мощни и здрави и при поглед отстрани да изглеждат по-широки отколкото при поглед отпред. Закръглени, масивни, тип "мастиф" кости са несъвместими със скоростта и поврътливостта изискуема от Далматина.

Лек ъгъл на съчленяването в подкитката (метакарпуса)....

Колебанията от тласъците, които възникват в процеса на движение, обичайно се поглъщат благодарение на ъгъла между китката и лъчевата и лакътна кости. Идеалното положение на подкитката - лек наклон в съчленението, в резултат на което подкитката е изнесена леко напред.

Прави подкитки са причина за резки движения и загуба на плавност. Ние често срещаме прави подкитки в нашата порода, особено у кучетата с "котешки" лапи. (виж рисунката). 

Твърде изнесените напред подкитки говорят за слабост.


1. Твърде право поставени подкитки (груби и тромави движения)
2. Правилно поставени подкитки
3. Слаби китки (твърде голям ъгъл на съчленение)
4. Бъдете внимателни! На илюстрацията е младо растящо куче (7 месечно). Ъглите на съчленение могат да се объркат с право поставени подкитки.

Корпус

Гръдната клетка не е твърде широка, но дълбока и обемна, което обезпечава максимално пространство за белите дробове и сърцето. Ребрата са закръглени, холката е добре изразена, гърбът е силен и прав. Поясницата е замускулена и леко изпъкнала.

Гръдната клетка не е твърде широка....

Добрите гърди трябва да имат такава ширина, че между предните крака да могат да се поместят още две допълнително. Твърде широката гръд може да доведе до "свързани" движения на задните крайници. Това може да се сравни с движението на "триколесен" велосипед. В резултат - тесни гърди, могат да са изправени рамена, които излизат далече напред в гръдната клетка и създават дълбока впадина в гърдите.

Дълбочината на гърдите трябва да е до лакътя, гръдната клетка трябва да има достатъчно място за сърцето и белите дробове. Затова е важно долната част на гърдите да е хоризонтална до 9-то ребро и да не се повдига нагоре както е при уипета или хрътките.


1. Правилен фронт.
2. Лактите не са притиснати до корпуса, подкитките са обърнати навън.
3. Правилна дълбочина на гърдите. Долната линия е хоризонтална до 9-то ребро.

 

Ребрата са добре извити.....

Гръдната клетка играе най-важната роля в процеса на дишане (и следователно, повишава издържливостта). Колкото е по-голяма разликата в обема на гръдната клетка при вдишване и издишване, толкова е по-голямо количеството на използувания кислород. Разширяването на гръдната клетка започва от петото ребро. За да се осигури достатъчно място за лопатката и раменната кост и плътно да прилегнат към нея, ребрата трябва да са дълги и добре извити. Желателно е ъгълът на съчленение между ребрата и гръбначния стълб да е 45 градуса, за да се осигури оптимална подвижност на гръдната клетка по време на дишане.

Ако гръдната клетка има бъчвообразна форма, то ъгълът на съчленяване се увеличава до 90 градуса, в резултат се губи подвижност и ребрата не са способни оптимално да разширяват или свиват обема на белите дробове в процеса на дишане.

При твърде "плоската" гръдна клетка, има малко място за сърцето и белите дробове, което довежда до по-малко от необходимото потребяване на кислород.

Под гръдната клетка няма съединения, само хрущял между гръдната кост и ребрата. Този мек хрущял гарантира достатъчна еластичност на разширението по време на дишане.


1. Поглед отпред на разположението на лопатките и гръдната клетка.
2. Правилна гръдна клетка.
3. Бъчвообразна гръдна клетка.
Рис. 2 и 3 нагледно демонстрират различното положение на сърцето и белите дробове вътре в гръдната клетка.

 

..холката е добре изразена.....

Холката представлява горната част на лопатките и четирите първи гръдни (??) прешлена, сухожилия и закрепване на мишците.

Добре изразената холка често се съчетава с правилно положение на рамената, холката трябва да е най-горната точка на гърба. Ако не е достатъчно добре изразена (твърде плоска), то може почти с увереност да се каже че рамената ще бъдат изправени. Плоската холка създава впечатление, че кучето има къса шия и дълъг гръб, бръчките на кожата често указват на изправен фронт.добре изразената холка е задължителна за правилна горна линия.

.. гърбът силен и прав...

Между холката и поясницата се намира гърбът, този относително не голям отрязък трябва да е абсолютно прав и, ако проведем въображаема линия, паралелен на земята. Първо, това е показател на сила и второ - предоставя на краката свобода на движение.

Гръб "Гърбушко" започва да се извива нагоре от поясницата и завършва далеко на гърба, това е типичен контур на хрътки. Увиснал гръб означава слаб гръб, който е често твърде дълъг със слаби мишци. Гърбът и поясницата предават тласкащите движения на задните крайници напред, затова гърбът трябва да е мускулест и подвижен. При неогъващ се гръб задните крака се изхвърлят твърде далеко назад, което ограничава силата на постъпателните движения.


Добре изразена холка, прав гръб, леко изпъкнала поясница, дълбоки гърди.

 

Поясницата е замускулена и леко изпъкнала...

По форма поясницата напомня трапец, горната част на който е малко по-дълга от долната. Редицата от прешлени на такава трапециадална форма автоматически създава лека изпъкналост.

Поясницата се явявя най-пластичния участък на гръбначния стълб. Тя предава движенията създадени от задните крайници чрез бедрата напред. Поясницата на типично галопиращото или бегово куче е развита много силно (груйхаунди и пр.) .

Задни крайници

С добре развита мускулатура, закръглени колене, добре изразени скакателни състави. 

Бедра

Положението на таза определя направлението на движение от задните крайници, тъй като това движение се предава от бедрата напред.

Колко е важно положението на бедрата по време на движение не се споменава в стандарта. Положението на тазовия пояс трябва да е специално приспособено за естественото назначение на породата.

Идеалното положение на бедрата за породите, предназначени за бягане в тръс, е 30 градуса към хоризонтала, това гарантира най-добър баланс при движение. Ако се нанесе въображаема линия от тазобедрения състав към земята, то е видно, че задния крак се премества напред или назад от тази линия на равни разстояния. Такова положение на бедрата съвместява движението напред с правилна въображаема дъга на минимална височина, определяйки с това изискваната неподвижност на гърба по време на движение.


Правилното положение на бедрата с наклон 30 градуса дава правилен баланс на движенията

 

Ако отклонението в тазобедрения състав е повече от 30 градуса, което е идеално и най-продуктивно за галопиращите кучета, тогава изнасянето на задните крака напред ще е по-голямо от това назад и въображаемата дъга от предната до задната точка ще е твърде къса. Задните крайници се придвижват твърде далече под корпуса. При бягане в тръс, за това се изисква много енергия. В резултат кучето губи плавността на крачката и демонстрира по скоро скокообразно движение.

Ако движението на бедрата е недостатъчно, то задните крака се придвижват напред на по-малко разстояние, от това като се изхвърлят назад, в резултат на което енергията на тласъка се изразходва напразно.

1. Твърде голям ъгъл на наклона на тазовите кости (оптимална за галоп конструкция). Опашката е поставена твърде ниско.

2. Правилен наклон на тазовите кости от 30 градуса (идеалена за издържлив тръс). Правилен постав на опашката.

3. Плоско поставен таз (загуба на енергия при движение). Твърде висок постав на опашката.

В заключение може да се каже, че ъгълът от 30 градуса при движението на бедрата се явява оптимален за издържлив тръс, в същото време далечното изнасяне на бедрата е добро за галоп. Ограниченото изнасяне на бедрата води до загуба на енергия в тласъка, тъй като кучето няма достатъчен контакт със земята.

При това може да се направи извод, че положението на бедрата по време на тръс влияе на въображаемата траектория на центъра на тежестта. По време на тръс при всички кучета се наблюдава отклонение на гърба надолу или нагоре от въображаемата хоризонтала.

При кучетата с повишена издържливост (например при далматина) тези отклонения трябва да са минимални. Кучетата създадени за галоп (например при грейхаунда) тези отклонения по време на тръс са много по големи.

С добре развита мускулатура...

Мишците на задните крайници са много важни за създаването на импулс на движението. Всички мишци тук са добре развити, при поглед отзад трябва да са добре изразени и релефни. Мишците на бута и подбедрицата предизвикват извиване на крака назад и дават необходимата енергия на тласъка.


1. Мишци на подбедрицата
2. Ахилесово сухожилие

 

Обема на групата мишци зависи от ъгъла на съчленение. При кучета с правилен ъгъл на съчленение мишците са оптимално развити, тъй като добрия ъгъл осигурява достатъчно място за тренираните мишци и сухожилия.

Ъгъл на съчленение

Ако говорим в цялост, то малките кучета имат големи ъгли на съчленение (което означава по-дълга крачка). Големите млекопитаещи, такива например като слона, обладават минимални ъгли на съчленение, съставите са разположени практически с върховете един към друг, за да издържат натискащото ги тегло.

Размерът и теглото на кучето определят ъглите на съчленение (конструкция "акордеон") по следния начин:

• Голямо тегло - малък ъгъл на съчленение.
• Малко тегло - по голям ъгъл на съчленение.


Добър баланс между ъглите на съчленение на предните и задните крайници.

..закръглени колене...

Далматинът е куче със средно тегло, т.е. може да се каже, че ъгълът на съчленение трябва да е със "средна величина". Най-важно в ъгъла на коляното е това, че той трябва да е в баланс с ъгъла на съчленяване на предната част на корпуса. Причината е в това, че тези ъгли определят дължината на крачката и ако дължината на крачката на предните крайници не е равна на дължината на крачката на задните, то в резултат се получават неравни движения. Когато такъв баланс е налице, кучето с добри ъгли има по дълга крачка, от това с лоши ъгли; крачката трябва да е стелеща се и да създава впечатление за лекост на движенията.

Теорията "колкото е по-голям ъгълът, толкова по добре", към която се придържат много е произвела съвременната немска овчарка, такава каквато я знаем днес, порода която обладава такива преувеличени ъгли на съчленяване и натоварване на бедрата, че с труд може нормално да стои или просто да бяга. При добрия бегач на тръс, подбедрицата трябва да е приблизително равна или на 1 см по дълга от бедрената кост. За да ги измерим, трябва да съберем крака по такъв начин, че подбедрицата да се намира редом до бедрото и ако съотношението е правилно, то скакателния състав трябва да достигне до най-отдалечената точка на таза. Ако подбедрицата е по-къса от бедрото, то за това често указват изправеното коляно и неравната линия на гърба. Ако е по дълга, налице е твърде голямо съчленение, което претоварва бедрото. При това задните крака се разполагат твърде далеко зад корпуса и кучето губи устойчивост, в някои породи, такова натоварване води до треперене в задните крайници.

..добре изразени скакателни състави..

За издържливост в тръс, трябва да има ниско разположени над земята скакателни състави, тъй като скакателните състави имат повишен връщателен ефект и с това са по-приспособени за скоростен бяг, за спринтьорите - зайци и други животни, бягащи галоп. В съчетание с ниско поставените скакателни състави, метатарзусът в задната си страна трябва да е къс и отвесен, а самият състав - подвижен и силен.


1. Правилно разположени скакателни състави
2. Сърповидни скакателни състави.

 

По време на тръс, при предаване на постъпателно движение от задните крайници напред, правилно съчленените и ниско разположените над земята скакателни състави се явяват много важни. Скакателните състави и лапите трябва да са напълно изправени, когато кучето изхвърля крака си назад за получаване на максимален ефект от движението. Ако това не става, то крачката не може да бъде завършена правилно, което води до загуба на енергия. Това е много разпространен недостатък, характерен за староанглийските овчарки, нарича се "сърповиден" скакателен състав и понякога се среща и при далматините .

Опашка

Трябва да достига до скакателния състав. Здрава в основанието и постепенно изтъняваща към края, поставена не твърде високо и не твърде ниско, без признаци на грубост. Леко извита, никога не е завъртяна. За предпочитане - петниста.

Трябва да стига до скакателния състав...

Опашката често указва дължината на гръбначния стълб. Късата опашка често се съчетава с къси шия и гръб, т.е. кучето е твърде късо или има скъсени съчленения. Опашка достигаща до скакателния състав говори за правилни пропорции на тялото на кучето. Дългата опашка често се среща при кучета с дълга поясница или гръб.

Здрава в основанието..

Опашката често дава представа за коститостта на кучето, към това по нея има няколко обемисти мишци, така че прешлените добре се виждат и/или напипват.

..поставена не твърде високо и не твърде ниско...

Ниския постав на опашката често се съчетава със силно наклонен таз (което е добре за галопа). Високия постав често служи за показател за твърде изправен таз (което се явява причина за загуба на енергия).

Всички други типове постави на опашката се класифицират като добри, което е свързано и с правилен наклон на таза от 30 градуса. Това се счита за идеално за кучетата бягащи в тръс, към които се отнася и Далматина.

Което не е уговорено в станрдарта - това е че опашката се счита за добър индикатор на темперамента на кучето. Високо носената опашка често говори за доминантен, понякога и агресивен темперамент, като в същото време ниско отпуснатата опашка указва на боязлив и често неустойчив и плашлив характер.

Лапи

Закръглени, компактни, плътно събрани (котешки лапи), с гъвкави и еластични възглавнички. Ноктите са черни и/или бели при черно петнистите кучета и кафеви и/или бели при кафяво петнистите кучета.

Този пункт е ясен. Вече достатъчно много е говорено за това, че движението се явява най-важния момент, кучето трябва да преодолява различни повърхности - меки и твърди. Идеална повърхност за работата на неголемите мишци на палците се явява закръгления чакъл, същото може да се каже и за човек с плоско стъпало.

Движения

Абсолютно свободни. Енергични, ритмични, плавни, с широка крачка. При поглед отзад крайниците се придвижват паралелно, задните крака стъпват в следата на предните. Къса крачка и загребващи движения са неправилни.

Движенита са абсолютно свободни..

За да се удоволетвори това изискване, кучето трябва да има достатъчно пространство между предните и задните крайници. На първо място, ъглите на съчленяване трябва да са добре балансирани, в резултат на което е балансирана крачката на кучето. Ако това не е така, то е неизбежна грешката при синхронизацията на походката. С други думи - кучето е принудено да поставя краката си неправилно, за да компенсира загубата на баланс. Следствие на това е налице загуба на енергия и издържливост .

Енергични, ритмични, плавни с широка крачка...

"Плавно да бяга..." може да се свърже с думата "плува". Конструкцията "акордеон" способствува за плавни постъпателни движения, когато предните и задните крайници се намират в пълна хармония един от друг. ; ъглите на съчленяване са ни по-малко ни повече от необходимите. Ъглите на съчленяване трябва да са такива, че кучето без труд на носи собственото си тегло.

Думата "енергични" твърде често се интерпретира неправилно. Добрият бегач трябва да икономисва енергия, или ще загуби издържливост. Максимум усилия се полагат само тогава, когато кучето започва движението си от статично състояние до скоростта необходима за непрекъснат гладък тръс. Само тук кучето харчи повече енергия, по нататък усилията трябва да намаляват, за да произвежда силни, но плавни движения. Много работи са написани за деятелността на колената и предаването на енергия по време на движение.

Аз съм длъжен да добавя, че много ефекто изглежда куче бягащо напред като влак, но възниква въпросът "А за колко дълго е това?".

..с широка крачка..

Това се постига при правилен ъгъл на наклона (приблизително 30 градуса) на двете рамене и таза, което е необходимо за оптимална крачка при минимален разход на енергия. По-добре е когато кучето покрива по-голямо разстояние за една крачка, това демонстрира, че кучето може икономично да използува и разпределя енергията.

По време на движение, лапите трябва да остават толкова близко към земята, колкото е възможно, възглавничките на лапите могат да се виждат при поглед отзад, но в никакъв случай при поглед отпред .

Високото повдигане на предните крайници е нежелателно и се явява като компенсиращо действие на излишно големия ъгъл на съчленяване на задните крайници, в резултат се изисква повче време за синхронизация на действието на предните и задните крака.

Куче с изправено поставен таз поради високия подем на задните крайници губи значителна част от енергията на тласъка.


Плавни, енергични, ритмични движения; съответствуват на изискванията на породата. При поглед отзад крайниците се движат паралелно..

 

За да се съхрани баланса по време на тръс, краката се пренасят напред под корпуса по една въображаема централна линия. Колкото са по-бързи движенията, толкова по близко до тази линия се поставят краката. Нормалното сближаване на краката да не се бърка с "движение на близко поставени задни крайници".

При движение на близко поставени задни крайници, подкитките - и предните и задните се докосват една друга.

(Задна Дясна + Задна Лява)(Предна Дясна + Предна Лява)

При правилно движение краката формират права линия от таза до лапите (рис.1). Тази права линия се прекъсва от скакателните състави, ако задните крайници са близко поставени (рис.2).

Ние можем да заключим, че отсъствието на права линия, без оглед на причината, указва за неправилна конструкция. Например 0-крака, Х-крака и други.


1. Правилни движения; краката образуват права линия
2. Движение при близко поставени предни и задни крайници.


3. О - образни крака, 4. Крави постав

 

..задните крака стъпват в следата на предните..

Ако това не е налице и синхронизацията на крачката е нарушена, то абсолютно точно е това че имаме работа с небалансираност на ъглите на съчленяване и/или неправилни пропорции на тялото (често квадратен корпус), когато кучето е принудено да компенсира недостатъците на строежа на тялото си посредством излишни или неправилни движения. Например - клатене, движения с извърнати навън или навътре скакателни състави, камшични, загребателни движения и др.

Заключение

Правилните и добре балансирани ъгли на съчленяване определят свободата на движенията и дължината на крачката, което заедно с правилните пропорции на тялото дава плавни, ритмични, енергични и ефективни движения, които са присъщи на далматина .

Козина и цвят

Къса, твърда, гъста, гладка и блестяща на вид.

Основният фон е чисто бял. Черни петна у черно петнистите и кафеви в кафяво петнистите кучета. Петната не трябва да се сливат. Те трябва да са кръгли, с ясни краища, размер 2-3 см, равномерно разхвърлени по тялото. На крайниците петната са по-малки отколкото тези на корпуса. Вродени петна, триколор (черни и кафеви на едно куче) и лимонени не се допускат. Бронзов отенък на петната не се допуска при възрастните кучета.

Петната на главата по размер трябва да са пропорционални на петната по корпуса, петната по крайниците трябва да се вписват в общата картина на окраската. За съжаление, на това често не се обръща внимание.

Аз съм убеден, че някой може да води племенната работа, изхождайки само от окраса, но не трябва да се забравя че конструкцията, темперамента и цветът не могат да се разглеждат поотделно и това прави развъждането на далматини особено сложно.

Размер

Много важна е хармоничността и пропорционалността на общия вид.

Идеален размер на далматина може да се счита средния размер между максималния и минималния, указан в стандарта. Това, приложено към всички аспекти на оценка на кучето. Екстремалните данни са нежелателни. Жалко, че в стандарта не е указано тегло. Той би дал представа за съотношението на размера и теглото.

Отчитайки даденото тълкуване на стандарта, можем да си представим общия вид на далматина по следния начин: далматинът е куче със среден размер, добре сложено, отговарящо на своето назначение - продължителен тръс. Хармонична конструкция със силни кости, в същото време елегантна, с ясни линии на силуета.

Куче с приятен, открит и дружелюбен характер, с добра мускулатура, винаги във "форма", с плавни, ритмични движения и дълга крачка, оцветяване - с добри, закръглени, ясно изразени и равномерно разпръснати петна.

Пороци, по мое мнение най-често срещани в порода далматин:

1. Твърде къс корпус и квадратен формат (което е крайно нежелателно за тръс).

2. Агресивен, плах или неуверен характер.

3. В сравнение с другите породи лопатката и раменната кост имат по-малък ъгъл на съчленение.

 

Аз се надявам, че даденото тълкуване на стандарта ще помогне на новите развъдчици и на експонентите да виждат и разбират действията и критиката на съдията в ринга в друга светлина.

Разбира се, това е само мой, субективен поглед на стандарта като съдия, а така също и развъдчик и експонент на далматини в продължение на 22 години.

В написването на книгата на мен ми помогна обучението при Доктор J.H.C. Brooymans-Schallenberg по темата "Екстериор и движение" и публикацията на американските кинолози - експерти Curtis Brown и Rachel Page-Elliot.

Бъдещето на нашата порода се намира в ръцете на сегашните и градящи развъдчици. Аз много научих от моите собствени грешки и считам за важно този опит да се отчете и вземе под внимание, за да се подобри породата.

Ние не бива да позволяваме кучето да загуби природното си назначение поради намесата на съвременния живот, внимателния подбор се явява необходимо условие за добра племенна работа. Безусловно, породата е по-важна от нашите лични амбиции.

Както на всички е известно, добрата анатомическа конструкция на кучето в нашата порода е толкова важна, както и най-отличителната й черта - петнистото оцветяване

Аз съм уверен, че темпераментът се явява една от главните характеристики на породата и трябва да се поддържа в най-добър вид.

Лесно е да се намерят недостатъци, тях ги има във всяко куче. Тактичният съдия или развъдчик ще търси достойнства и разглежда кучето като едно цяло.

 

превод от английски на руски: Наталия Дровосекова
превод от руски на български: Николай Събев, питомник за САО "Мартен България"

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net

Последна промяна ( 21 декември 2006 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
16 Януари, 2018, 09:45:29
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо