DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Развъждане arrow Водя изгубена битка...

Водя изгубена битка...

Е-мейл
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
29 януари 2007
Моя млада женска има кученца за първи път и аз не трябва да се отделям от нея, защото тя през цялото време проверява дали съм наблизо. Така, че защо да не използвам тази възможност да напиша нова тема.
Както винаги аз съм много обезпокоена по отношение на науката срещу развъждането, но както заглавието показва чувствам, че водя изгубена битка. Тази пролет ще има много родени кучила в Норвегия. Повечето развъдчици слагат реклами в много известен сайт за продажба на домашни любимци. Вчера погледнах този сайт и един от норвежките развъдчици имаше реклама, която беше пълно копие на тези, които съм чела от развъдчици на Континента. Родителите бяха H.D: A, BAER +/+ и имат всички зъби. Това разбира се е допълнителна информация, която ще помогне да се продадат бъдещите кученца. Ние всички знаем, че това по никакъв начин не гарантира появата на всички зъби, 100 % слух и здрави тазобедрени стави, въпреки техните “отлични” родители. Още по-лошо е, че такива реклами могат да направят впечатление, че повечето далматини са глухи, беззъби и имат проблеми с движението, дължащо се на лошите им тазобедрени стави.
Мога добре да си представя, че за няколко години в този тип реклами ще се появи дори повече информация за тестовете на родителите, даващи на публиката и на вероятните купувачи впечатление за много здрави кученца. Това може дори да направи трудно за някой да продаде кученца от не тествани родители. Аз не съм против тестването, за да се знае колкото се може повече за развъжданите екземпляри, но съм твърдо против кучета с отличен темперамент и екстериор да бъдат отхвърлени от развъждане, защото не са преминали някои тестове, които дават отговор за статуса на определено качество на кучето, и дори са абсурдни, когато не можем да сме сигурни, че кученцата са наследили същите качества като на родителите. За сега в Норвегия ние изключваме от развъждане само кучетата с болни тазобедрени стави и нежелателен цвят, но аз съм много по-притеснена, че едностранно глухите кучета ще ги последват и както тестовете се увеличават, така и броя на неизползваните кучета ще се увеличи..
Да започнем с тазобедрената дисплазия. Тук в Норвегия, ние дори имаме правило, че родителите трябва да имат здрави тазобедрени стави, но въпреки това процента на кучетата със здрави стави не се е увеличил за последните 25 години и все още имаме около 10 % кученца, които развиват дисплазия на тазобедрените стави. Въпреки, че е много рядко далматин да бъде приспан, поради проблеми с неговите тазобедрени стави, в крайна сметка, може би снимките на тазобедрените стави не са чак толкова важни след всичко? Аз най-малкото съм чувала това определение от различни ветеринари през годините. Те са шокирани от това, колко много пари се изразходват за снимки на тазобедрените стави, когато резултатите от изключването на засегнатите кучета (от разплод – бел.пр) е нула.
След това въпроса за слуха. Всички знаем, че 100 % чуващи кучета могат да дават глухи кученца, точно както и едностранно глухите го правят. Според мен 100 % глухите животни не се използват за разплод, но тестът беше проведен в Швеция преди много години и показа, че двама глухи родители не дават повече глухи кученца в следващата генерация, отколкото е средното ниво в популацията. Глухите кученца в Норвегия съставляват средно между 3 и 4 % от всички родени кученца (при повече от 5-10 кученца). До скоро нямаше много тествани далматини, така че ние сме сигурни, че имаме някои едностранно глухи родители, но въпреки това процентът на глухите кученца не се е увеличил.
Проблемът идва когато някой има изключително куче, което е доказано едностранно глухо и ще трябва да бъде изключено от разплод. Как може породата да допусне това без да се изгубят качества като тип и екстериор. Куче, което не е добър екземпляр, но е 100 % чуващо, ще бъде предпочетено пред отличното куче, и времето може да покаже, че избраното куче може да дава доста повече глухи и едностранно глухи кученца. Сигурно всички виждат колко идиотско е това!!!
Когато прибавим към горните две неща и въпросът за пълната зъбна формула, и новооткрития проблем с разширения хранопровод (MO – mega oesophagus – бел.пр), а не трябва да забравяме и кучетата, които носят ген за нежелан цвят, резултатът ще е, че няма да останат много кучета, от които да се избира, когато се опитваме да намерим подходящ партньор. Откриването на куче, което е свободно от тези нежелани качества и е хубав ДАЛМАТИН може да се окаже трудно и може въпреки всички тестове да дава кученца с “дефекти”, които вие много искате да избегнете. (Изключвайки нежелателен цвят).
Най-важното качество за новите стопани на кучето е неговият характер, но за сега няма никакви тестове, които да са подходящи за тестване на характера на животните въпреки, че някои кучешки изпитания могат да ви дадат добра индикация. Макар, че повечето развъдчици са безразлични към тези тестове, дори ако всички те приемат, че функционалността на кучетата е задължителна.
Ние също имаме проблем и с алергиите, които се увеличават, може би дължащо се на околната среда, които стават все по-неблагоприятни и за кучетата, и за хората.
Аз имах нещастието в развъждането и на двете – животни, които доказано имат нежелателен характер и някои, които развиха атопия (много сериозно алергично състояние). Това беше нещастие за кучето, за собствениците и за мен – развъдчика.
Аз също съм произвела кучета, които развиха тазобедрена дисплазия, имат липса на премолари, жълти точки и са едностранно глухи. Всички тези кучета живяха до дълбока старост, давайки на своите семейства удоволствието от притежаването на добър компаньон. Може би ние ще трябва да се концентрираме повече върху въпросите за характера и алергиите?
Искрено съм убедена, че развъждането на кучета взима грешен завой, и че е напълно възможно бъдещето на нашата порода да е на кантар, бавно започвайки все по-малко и по-малко да прилича на това, което стандартът казва - как трябва да изглежда хубавият далматин. Какъв е смисълът от развъждането на точкувани кучета с всички зъби, 100 % слух и здрави тазобедрени стави, когато само точките се единственото качество, което показва, че кучето би трябвало да е далматин..

Автор: Kari Ditlefsen, 23.01.2007, развъдник Perdita, Норвегия
http://www.perditas-dalmatiner.com/
Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България
Последна промяна ( 29 април 2007 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
25 Ноември, 2017, 02:14:50
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо