DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Начало arrow Библиотека arrow Здраве arrow Заболявания на кожата и космената покривка при далматина

Заболявания на кожата и космената покривка при далматина

Е-мейл
Оценка: / 15
СлабОтличен 
Публикувал Angel Neychev   
22 декември 2006
Кожните проблеми се считат за най-често срещащите се проблеми във ветеринарната медицина и често пъти най-трудно поддаващи се на лечение. За нещастие в болшинството разработки по дерматология, далматините се споменават сред породите, които дастатъчно често страдат от тези заболявания. Тук могат да се отнесат алергиите с различен произход, повърхностна и дълбока пиодерма, противоречивия “бронзов синдром”, паразитни заболявания, дерматофитози (гъбични заболявания, в частност лишеи) и предизвикани от кърлежи (демодекоз, краста). Към най-редките проблеми се отнася акродерматита (дерматит на “разлизаните” крайници).
АЛЕРГИИ

Алергиите при кучетата са обичайно явление, от тях в голямя или малка степен страдат значителна част от породите. Както и хората, кучетата могат да реагират на множество неща, включително цветен прашец от растенията, прах, домашни акари, слюнка на бълхи, разнообразни хранителни съставки, шампоани, средства на битовата химия. Болшинството кучета страдащи от алергии реагират като правило на няколко алергена.

Алергия – това е неадекватна реакция на организма към безобидни като цяло фактори на околната среда. Субстанциите, които отключват подобна реакция се наричат алергени. Кучето се счита за “чувствително” към тези субстанции и изработва антитела, за да се бори с алергените, които се явяват причина за алергията и дискомфорта.  
Макар, че при кучето могат да се проявят признаци на раздразнение при първата среща с нови субстанции, са необходими следващи срещи, за да се развие истинска алергична реакция. Едно ухапване от бълха не може да стане причина за съответната алергия, но продължителното наличие на бълхи – може. Може хранителната алергия да се развие независимо, че кучето се храни с една и съща храна в продължение на няколко години. Алергията може да се прояви както на 6 месеца, така и във всяка възраст; често тя се изостря с годините и кучето, страдащо от сенна хрема през летния сезон, може да започне да страда през цялата година.

АЛЕРГИЧЕН ИНХАЛАЦИОНЕН ДЕРМАТИТ (АТОПИЯ, СЕННА ХРЕМА)

Кучешкият еквивалент на човешката сенна хрема се явява един от най-честите проблеми изникващи пред ветеринарите. Най-чувствителните животни реагират на най-различни субстанции, които се вдишват, такива като цветен прашец, почва, домашна прах с присъстващи в нея кърлежи, пера и пърхут. Тогава, както хората страдащи от сенна хрема често кихат, при животните-алергици се появява сърбеж: те се чешат, търкат муцуната се в килима, хапят се, далматините често лижат лапите си.

Най-обичайният признак – гризането на лапите, при който от постоянното разлизване космите придобиват рижав отенък. Сърбежът може да безпокои кучето на такива места, като хълбоците, подмишниците, слабините, основата на опашката. При това заболяване се понижават съпротивителните сили на организма към инфекции, поради което алергиците често страдат от хронични ушни инфекции (понякога това е единствения признак), ушната мида почервенява и се възпалява. Възможните усложнения включват пърхут, абсцеси, открити язви, причинени от разчесването, и често повърхностна пиодерма.

Особено често алергията се среща при кучетата от такива породи, като териер (особено уест хайленд уайт териер, скай териер, скоч териер и бостон териер), голден ретривер, пудел, далматин, немска овчарка, китайски шар-пей, ши-тцу, лхаса-апсо, мопс, ирландски сетер и цвергшнауцер. Всяко животно, както чистокръвното, така и безпородното, може да страда от инхалационна алергия.

ДИАГНОСТИКА. Подкожните алергични проби се правят по същия метод, както и при хората. Понеже това е специфична процедура, може да се наложи помощта на дерматолог. В случай на невъзможност да се вземе проба, може да се направи анализ на кръвта, въпреки че е по-неефективно. Анализа на кръвта може да има някаква ценност само в случайте, когато няма възможност да се обърнете към дерматолог, когато не трябва да се бръсне козината за тестиране или кожата е много възпалена за провеждането на пробите.

ЛЕЧЕНИЕ

Можете да пробвате да защитите кучето от въздействието на алергена. При алергия към цветен прашец ограничете разходките в периода на най-интензивния цъвтеж (най-много полени във въздуха има през първата половина на деня, в слънчеви дни). Ако алергията е към домашен прах, не трябва да настанявате кучето в спалнята, необходимо е често да правите влажно почистване, редовно да сменяте филтъра на прахосмукачката, климатика и т.н.

Имунотерапия (инжекции с алергена, хипосенсибилизация, десенсибилизация) подразбира се серия от инжекции с увеличаващи се дози от алергена. Главното предимство на този метод е това, че той ефективно помага на повечето животни (до 75 %), понижава се потребността от медикаментозно лечение. Главната трудност се състои в това, че това е бавен процес, понякога минава цяла година преди подобрението да стане очевидно.

Кортикостероиди (глюкостероиди) – това са кортизоно-подобни стероидни вещества, много широко (и дори прекалено) прилагани във ветеринарията. Поради много тежките странични ефекти на кортикостероидите трябва много внимателен подход. В случай на кожна алергия преднизолон и т.н. понижават сърбежа и бързо облекчава кучето. Обаче се премахват само симптомите, а при продължителното им приемане страничните ефекти могат да предизвикат значителни и доста по-сериозни последствия. Във всеки случай това не е най-добрия избор, защото приемането на кортикостероиди е оправдано само в този случай, когато никакви други лекарства не помагат.

Антихистаминови препарати. По някои данни те помагат на една трета от кучетата страдащи от инхалационна алергия. Антихистамините са относително безопастни дори при продължителен прием, и така, както при хората, ефективността на конкретните препарати е много индивидуална. Най-добре е да поекспериментирате с няколко медикамента, за да изберете този, който най-добре подхожда именно на вашето куче. Антихистамините следва да се дават редовно в достатъчно високи дози, но при някои кучета те могат да предизвикат сънливост. Ако антихистамините помогнат, то вероятно ще се наложи да ги давате няколко пъти на ден в течение на целия сезон, особено в периода на интензивен цъвтеж. Общоукрепващите средства също могат да се окажат полезни.

Мастни киселини “Омега-3” и “Омега-6” – това са естествени противовъзпалителни агенти. Те също се препоръчват в случаите на инхалационна алергия. “Омега-3” – това е производно на линолиевата киселина, получава се от планктон, морски водорасли и рибено масло. “Омега-6” – това е производно на линолиевата киселина и съдържа гама-линолиева киселина, получава се от масло на пролетна иглика, масло от бор и др. В днешно време средствата, съдържащи мастни киселини “Омега-3” и “Омега-6”, се продават във ветеринарните аптеки или в магазините за животни, където се препоръчват просто за подобряване качеството на козината. Те помагат за намаляване на възпалението, позволяват значително да се занижи дозата на антихистаминовите препарати при тяхното съвместно приемане и практически нямат странични ефекти.

Успокояващи шампоани измиват от повърхността мъртвите частици, които сами по себе си могат да предизвикат алергия. Най-добре е да се използват хипоалергични увлажняващи шампоани или съдържащи добавки понижаващи сърбежа, такива като овес. Далматините с кожни проблеми, особенно с изразен сърбеж, следва да се мият само с хладка вода и е най-добре да се попият, а не да се разтриват с кърпата.

Както и при всяка алергия, и тук може да има място наследствената предразположеност. При инхалационната алергия тя е особено висока и това е необходимо да се има предвид от развъдчиците при съставянето на плановете за развъждане.

ДЕРМАТИТ ОТ УХАПВАНЕ ОТ БЪЛХИ

То се явява голям проблем при далматините, особено в южните части на страната (Русия – бел.пр), където бълхите са активни през цялата година. Не при всички кучета се развива алергия от ухапването на бълхи, но при тези, които често страдат от сенна хрема или хранителна алегрия, поставянето на диагнозата и лечението може да бъде затруднено. Кучето става хиперчувствително към определени компоненти на слюнката на бълхите и е достатъчно едно ухапване, за да направи кучето нещастно за 5-7 дни. Обикновено при алергия към бълхи кучето ожесточено се чеше и гризе хълбоците си, основата на опашката, на тези места са видни загуба на козина и разчоплени кожички. При старателен преглед се откриват бълхи и “мърсотия”, т.е. отпадъци от тяхната жизнена дейност.

Алергията към ухапвания от бълхи може да бъде лесно диагностицирана с помощта на антигенно тестиране, но използването на антигени за инжектиране с цел понижаване на чувствителността обикновено помагат малко. Единственият способ за борба с дерматита от бълхи може да бъде само добрата програма за борба с бълхите, включваща не само изчистването им от кучето, но и унищожаването им от мястото на обитание (т.е. квартирата, волиерата и т.н.).

Създава се впечатление, че в районите на Урал и Сибир по аналогичен начин може да се развие алергия към ухапването на комари и особено мухи, които за разлика от комарите не жилят, а също както бълхите хапят кучето. В сезона кучетата твърде по-масирано, в сравнение с бълхите са атакувани от тези кръвопиещи насекоми, от които не може да ги защити късата козина.

КОНТАКТНА АЛЕРГИЯ

Този вид алергия не се явява прекалено голям проблем при кучетата. По-често тя се появява на местата с къса козина – на гърдите, на брадата, муцуната или корема. Още повече, ако кучето страда от сенна хрема, най-добре е да се избягва непосредствения контакт с растенията-алергени. Местните раздразнения, вероятно, се срещат по-често, отколкото контактната алергия (първите се появяват само в местата на непосредствен контакт с агресивната субстанция, а втората се предизвиква като цяло от неутрални вещества и може да се появи на други места по тялото).

Видимо е, че при далматините кожата е доста чувствителна, и те могат неадекватно да реагират на някои средства за почистване, включително лечебни шампоани, средства за избелване на козината, спрейове и капки против бълхи, противопаразитни нашийници и дори някои средства за почистване на ушите, а също средства от битовата химия, за наторяване и инсектициди.

Къпането с хипоалергенни шампоани помага да се премахне вредното вещество, също може да бъде препоръчано и краткосрочно приемане на кортикостероиди. При избора на средства за почистване на козината и кожата на далматина следва да се прояви внимание.

ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ

Неадекватната хранителна реакция се среща доста често при животните. На едни или други продукти те реагират с повръщане, разстройство, понякога със сърбеж или копривна треска (обрив). Но далеч не всички тези случаи са явяват алергични. Съществуват множество други причини за хранителна непоносимост. Алергията подразбира образуване в организма на специфични антитела, които встъпват в реакция с определен вид белтъчини, постъпващи с храната. Счита се, че само около 10% от случаите на алергия се предизвикват от храна. На пръв поглед, това не е много. Но понеже неадекватната реакция към храна може да приема най-различни форми, нейната възможност се разглежда при диагностиката на най-различни нарушения, включително хранителни проблеми, сърбеж, хронични инфекции на ушите, а също повтарящи се бактериални инфекции. По този начин, проблемите свързани с храната, могат да се разглеждат като “медицински препъни камък” поради многообразието на приеманите форми.

Тъй като нарушенията, свързани с храненето, често безоснователно ги отнасят към алергиите, най-добре е да се употребява израза “неадекватна хранителна реакция”, който може да се разбира като същинска алергия, също и хранителна непоносимост (псевдоалергична реакция). На практика е много важно да се различи неадекватната хранителна реакция от други заболявания (ензимна недостатъчност, отравяне, рак, жлъчно-каменна болест и др.).

Не съществува нито породна, нито възрастова предпазположеност към неадекватна хранителна реакция, макар, че както изглежда шар-пеите са склонни като правило, към хранителни алергии, немските овчарки – към панкреатитна недостатъчност, а ирландските сетери – към ентеропатии свързани с пшеницата.

За диагностиката голяма роля играе времевия фактор. За развитието на алергия трябва време и нееднократна, понякога продължителна (до няколко години) употреба на даден продукт. Хранителната непоносимост се проявява при първата среща с продукта. Следва да се има предвид, че алергията се развива не към някаква марка промишлена храна, а към определена съставка, а по-точно към конкретен вид животински или растителен белтък, независимо от това, в какъв вид той постъпва в организма. Например, ако вие имате алергия към ягоди, няма значение дали сте ги изяли във вид на десерт, сладкиш или сироп. Ако при кучето алергията е към говежди белтък, е безполезно да сменяте марката на храната, тъй като всички те са основно от говеждо месо. Трябва да намерите друга храна, може да бъде на същата фирма, но приготвена на основата на пилешко или агнешко месо. В същото време, ако кучето има алергия към говежди протеини, то тя може да бъде не само към месото, но и към кравето мляко. Ако алергията е към пилешки протеини – то тя не е само към пилешкото месо, но и към пилешките яйца. Макар, че алергията може да бъде само и към конкретни видове протеини, присъстващи само в млякото или яйцата.

Клинични признаци.

Както вече се спомена, неадекватната хранителна реакция може да приема най-различни форми – това могат да бъдат кожни проблеми (сърбеж, разчесвания, обрив, зачервяване, образуване на пъпки (издутини) и циреи (абсцеси), настойчиво разлизване на лапите или други места на тялото, чак до образуване на гранулом (язва). Тези признаци могат да бъдат както генерализирани, така и ограничени на отделни участъци на тялото (глава, лапи, подмишници, слабини, уши).

Хроничните ушни инфекции (на външното и средното ухо) – са другата възможност, понякога дори единствената проява на хранителна алергия. Пиодермата (възпаление на кожата) също може да има същите причини. В някои случаи това могат да бъдат обриви или отоци. Понякога кожата става тъмна, удебелена, възпалена и напукана. Храносмилателни, нервни или дихателни нарушения при животните се срещат рядко, но е възможно да включват повръщане, разстройство, газообразуване, сърбеж на ануса; отклонения в поведението (нервност, раздразнителност, кихане и астмоподобни състояния).

Поставянето на диагнозата може да бъде затруднено, първо, защото всички тези клинични признаци не се явяват специфични и съпътстват множество други заболявания. Но все пак, макар, че хранителната алергия може да се прояви във всяка възраст, при кученцата до 6 месечна възраст често следва да се подозира ензимна (ферментна) недостатъчност, а при кучетата над 8 години – други медицински проблеми. Второ, тези клинични признаци са свойствени и за други видове алергии. Но за разлика от сенната хрема, хранителната алергия няма сезонен характер. Трето, собствениците често не свързват заболяването на кучето с неговото хранене, защото обострянето никак не е свързано с непосредственият прием на храна, а приема хроничен характер, а също и защото кучето може да се храни с дадена храна в продължение на дълго време (понякога до две години) и да бъде в добро физическо състояние.

Следва да се отчете, че продължителното еднообразно хранене, именно може да стане причина за развитие на хранителна алергия. Освен това, при алергията има значение праговият принцип; антителата се натрупват до някаква критична величина, след което стават видими в резултат на имунна реакция на организма. След това, количеството на антителата се понижава, кучето отново може да приема известно време храната, предизвикваща алергия, без каквито и да било видими последствия, докато антителата отново не се натрупат до нивото на критичния праг.

Подкожните проби за алергени при хранителна алергия не са така ефективни, както при сенната хрема. Затова общоприетият и успешен метод за диагностика се счита така наречената “хипоалергенна диета”. Това е достатъчно прост метод макар, че изисква много време. Кучето се поставя на диета за две, а по-добре за три седмици. Ако клиничните признаци изчезнат се счита, че тяхната причина е сързана с храненето.

Хипоалергенната диета е свързана с много предразсъдъци, затова на този въпрос ще се спрем по-подробно. Не съществуват хипоалергенни продукти като такива. Традиционно в качеството на хипоалергенната диета се назначава агнешко с ориз. Но понеже на тази основа в последно време се изготвят повечето промишлени храни, тази рецепта естествено не е подходяща, ако вашето куче се е хранило последно време именно с такава храна.

Същността на хипоалергенната диета е в това, че от храната на кучето се изключват всички привични за нея продукти и се предлага храна, която кучето не е яло по-рано. Тази храна трябва да съдържа един източник на животински белтъчини и един на растителни. Например, риба и картофи. Целта на диетата се явява не нейното пожизнено приемане, а разкриването на конкретния хранителен алерген. По този начин, ако след 2-3 седмици (някои автори препоръчват до 2 месеца), състоянието на кучето се нормализира, в неговия рацион започва да се въвежда по един продукт в седмицата, докато не се появи конкретен източник на алергия.

Следователно, алергичното куче може напълно да се храни с готови промишлени храни. Но неговата храна не трябва да се избира изхождайки от името на фирмата производител, а с изучаване на съставките, указани на опаковката и избягвайки нежеланият източник на протеини, били те от животински (говеждо, агнешко, пилешко, свинско) или растителен (пшеница, соя, ечемик, царевица и т.н.) произход. В същото време трябва да се има предвид, че алергията може да бъде предизвикана и от някакъв консервант, използван от определена форма.

В нашата практика е имало случаи на алергична реакция към комплексните витаминно-минерални добавки. Както изглежда, източника на алергия се явяват не витамините като такива, а белтъчните пълнители или костното брашно, влизащи в техния състав.

В заключение може да се каже, че алергията – това е състояние на организма, а не свойство на хранителния продукт. Алергията – това е имунна реакция на организма и тя е свойствена на животните (както и хората) с несъвършена имунна система. Следователно, склонността към алергии може да се наследява и ще бъде в голяма или малка степен присъща за отделни породи, а също така и във вътрепородните линии и семейства. Проблемите с имунната система могат да бъдат свързани както с възрастта (малко кученце и старо животно), така и с общото физическо състояние на организма, наличие на друго заболяване. Очевидно е, че имунната система изпитва неблагоприятното влияние на околната среда – медицината го отбелязва повсеместно, в по-голяма степен в големите промишлени центрове е повишена алергичността при децата (до 70 %) в последните години.

ПИОДЕРМА

Достатъчно разпространен, но често неправилно разбиран проблем при далматините – това е пиодерма, което буквално означава “гнойна инфекция на кожата”. Повърхностната пиодерма обикновено се съчетава с фоликулит – възпаление на космените фоликули. Пиодермата преди всичко се причинява от Staphylococcus medius, бактерии, които нормално присъстват в кожата на всички кучета. Пиодермата се лекува с антибиотици и бактерицидни шампоани, но за успешното лечение често е необходимо да се установи причината на заболяването.

Пиодермата обикновено се наблюдава в долната част на гърба, а също и на главата. За нея са характерни неголеми пъпки (издутини) и циреи (абсцеси), особено добре видими, ако кучето се гледа отзад, когато то повдига козината си и настръхва. Пъпките изсъхват и се излющват заедно с косъмчетата, оставяйки на кожата малки кръгли плешиви петна с червен цвят. Основата на граничните косми често е обезцветена от сукровицей (???), отделяща се от възпалените космени фоликули, и кучето придобива характерният мръсен, “наяден от молци” вид.

Често на кожата присъстват различни стадии на процеса и може едновременно да се видят малки издутинки, пърхут и обезцветени косми. При меко протичане на болестта може да се видят само няколко едва забележими издутини, но при по-близко разглеждане се отдава да се открият неголеми обезцветени участъци с изтъняваща козина, често с червен отенък в корените на космите. Често пламването е предхождано от алергична реакция, включваща обрив, но понякога това се случва внезапно, без видими причини.

Лечението с антобиотици трябва да продължи не по-малко от 3 седмици, но ако след 10 дни няма видимо подобрение, следва да се пробва друг антибиотик. При това е изключително важно да се премине през пълния курс на лечение.

Пиодермата при далматините вероятно се предизвиква от алергии, стрес, раздразнения предизвикващи възпаления и откриващи врата за инфекциите, или на дефекти на имунната система. При подрастващите далматини в течение на няколко месеца могат да се наблюдават проблеми с козината, особено през лятото или по време на стрес, и повече никога да не се появят отново. Подобно на тийнейджърите с техните юношески пъпки, колебанията в хормоналните нива и несъвършената имунна система правят кучето уязвимо към временни кожни проблеми. И подобно на тийнейджърите, те могат просто да израстнат тези проблеми.

Забелязано е, че младите кучета лекувани с кортикостероиди имат повече проблеми с хронични и рецидивиращи кожни заболявания в по-зряла възраст.

Ако пиодермата започне да се лекува веднага, преди нейното проявление да стане тежко, кучето като правило не стига до неугледно състояние. Но ако заболяването се изостави, кожата и козината няма да изглеждат здрави, докато проблема не бъде решен, и няма да порасне нова козина. Невъзможно е ефективно да се избели козината, обезцветена (почервеняла) от пиодермата. Алергичният обрив при далматина трябва незабавно да започне да се лекува с антихистаминови препарати и да се следи внимателно за възможни признаци на пиодерма. Ако се отдаде да се установи причината за алергичната реакция, то е възможно да се отдаде и нейното предотврятяване в бъдеще, и е възможно на наблюдателния стопанин да му се отдаде да избегне последващите проблеми с пиодермата.

С помощта на правилно избран антибиотик (или бактерициден шампоан) в продължение на достатъчно време, като правило с пиодермата може да се справиме. Но ако след прекратяването на лечението тя отново се завръща е необходимо да се опита установяването на нейната причина. Това могат да бъдат както медицински причини, така и фактори на околната среда. Но в отделни случаи, когато да се установи първопричината е невъзможно, заболяването се отнася към идиопатичната хронична рецидивираща пиодерма.

Следва да се отбележи, че ако пиодермата не е свързана с алергия, тя често не е съпроводена със сърбеж и изглежда по никакъв начин не безпокои кучето; проблема се вява само козметичен. Обаче, повърхностната пиодерма може да прерастне е доста по-сериозно заболяване – дълбока пиодерма. Понеже пиодермата създава на алергичното куче по-голямо безпокойство, а антихистаминовите препарати в такива случаи са малко ефективни, съпътстващата пиодерма трябва да бъде обезателно излекувана. Може да се наложи продължителен курс на лечение с антибиотици. Някои ветеринари предлагат допълнително приемане на имуностимулатори, такива като стафилококова ваксина, която стимулира имунната система за предотвратяване в бъдеще на стафилококови инфекции.

Местните раздразнения могат да станат причина за пиодерма, тъй като нарушението на целостта на кожата и възпалението могат да я направят уязвима за атаките на бактериите-резиденти. Кучетата участващи активно на изложби, които твърде много се къпят (особено с твърди шампиани), или които периодично са подложени на стрес, могат да се разболеят от пиодерма. В такива случаи е достатъчно да се промени стила на живот. Изложбените кучета, понякога страдащи от хронична пиодерма, след завършването на изложбената им кариера понякога повече никога не проявяват признаци на заболяването.

Следва още веднъж да се подчертае, че алергичните кучета, лекувани с кортикостероиди без установяване на причината за заболяването, твърде често развиват хронична пиодерма. В случаите на упорито рецидивираща пиодерма може да се наложи консултация с ветеринарен дерматолог.

ДЕРМАТИТ НА “РАЗЛИЗАНИТЕ” КРАЙНИЦИ

Грануломите (язвите) образуващи се в резултат на разлизване, или дерматит от разлизване, понякога се срещат при далматините. Кучето ближе някакъв участък, преди всичко на краката, докато той не остане гол, влажен и възпален. В последно време на тази тема се провеждат много изследвания, понеже това заболяване е много трудно да се изясни.

Алергичните далматини много често лижат и гризат лапите и краката си, затова е много важно да се установи и отстрани причината за това явление, докато не е прерастнало в навик. Съществуват много теории, които обясняват това. Тъй като кучето се лиже без видими причини, специалистите се опитват да отдадат това на скука, нервни разстройства и натрапчиви състояния. Далматините, прекарващи много време затворени, действително прекалено често лижат своите предни лапи, затова скуката действително може да бъде причина за такова поведение.

Не съществува единен метод за лечение на грануломите, така че е възможно да потрябва да се избере лечение на метода на пробата и грешката. Често се използва “предпазна яка”, за да се предотврати по-нататъшното разлизване и да се даде възможност на раните да заздравеят. Местното лечение с кортикостероиди и противовъзпалителни средства обикновено способстват заздравяването и могат да са достатъчни за решаване на проблема, най-малко временно. В други случаи за промяна на стереотипа на поведение се използват транквилатори, антидепресанти и наркотични вещества. Лечението също може да включва змийска противоотрова, инжектирана местно, а също и лъчева терапия.

ДАЛМАТИНСКИ “БРОНЗОВ СИНДРОМ”

За термина “бронзов синдром” появяващ се в различни ветеринарни издания, се счита, че за него е характерно съчетание от различни нарушения, включващи кожни проблеми, отклонения в отделителната система, белтъчна и мастна непоносимост, а е възможна и глухота. Различните теории на тази тема са изведени от по-ранни изследвания, чиито статии са намерили широко разпространение. Днес общоприето се счита, че между всички тези проблеми не съществуват никакви връзки – няма никакъв “синдром” – и всеки проблем трябва да се решава по отделно. “Бронзовостта” характерна за обезцветените (почервенелите) кожа и косми и “наядения от молци” вид са типични за повърхностната пиодерма.

По повод “бронзовия синдром” и при съвременните автори няма единно мнение. Дори само думата “бронзовост” едни отнасят към почервенялата бяла козина, а другите - към посивялата (покафенялата) черна. Но друго е важно. В своето клинично проявление това, разбира се е повърхностна пиодерма.

Което пък касае причините, то наред с алергиите, стреса, промяна на обичайните климатични условия, не следва навярно да се отричат и свързват, и с вътрешни заболявания. Например, лошата работа на бъбреците повишава отделителната функция на кожата. Лекарите-хомеопати никога не лекуват екземата с местни средства, тъй като считат нейното проявление за вътрешен проблем на организма и със своите методи успешно решават различни кожни проблеми.

Явно ще бъде интересно да се запознаем с мненията на други специалисти по повод “бронзовия синдром” в по-нататъшни публикации. А при лечението на всяко конкретно куче следва да се подходи към диагноза и избор на индивидуално лечение, анализирайки не само кожните, но и другите възможни симптоми.

Съставил: Ирина Жукова, развъдник “из Снегов Сибири”, г. Тюмен, Русия

Списък на използваната литература:
1. Lowell Ackerman, DVM, American College of Veterinary Dermatology. Inhalant Allergies (Atopy).
2. Lowell Ackerman, DVM, Adverse Reactions to Foods and Food Additives.
3. The Official Book of the Dalmatian (издание на ADC). Skin and Coat Disorders.


Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България

Източник: http://dalmatin-club.ru
Последна промяна ( 26 август 2009 )
 
BulgarianRussianEnglish

Вход

Моля, влезте или се регистрирайте.
25 Ноември, 2017, 02:07:17
Потребителско име или имейл адрес: Парола:
запомни име и парола

Забравена парола?

Реклама

Спаси, дари на...
Приятели и партньори: kennel Spotmaniac | Мартен България | Монтана днес | Психология журнал | Видин инфо | Енциклопедия Окултизъм | Списание Мастило | Полезно инфо