DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Изключително интересен и полезен пост, с който съм напълно съгласна и го прочетох с глямо внимание.Разбира се, че нямах предвид фруктозата - естествената захар, а имах предвид бялата захар и всички храни, които я съдържат. Естествено е, че колкото по-близо сме до натуралните съставки, толкова по-малка е вероятността любимците ни да имат проблеми, а ако си хапват по някой и друг плод или зеленчук мисля, че не би им се отразило зле, камо ли пък пагубно.
Имам обаче въпрос - на приблизителто колко време е хубаво да се прави това изследване на урината за пикочна киселина? Защото не съм запозната и бих искала да го зная.
Разбирам, че неминуемите химически съставки и консервантите неминуемо си оказват влияние върху организма на кучето и затова задавам въпросите си, за да съм абсолютно сигурна какво точно бих решила аз самата и бих приела като най-добро за мен и за кучето.

И наистина звучи интересно. Има ли възможност да я прочета статията в оригинал - предполагам, че е на руски, а с него сравнително мога да се справям.
Искам да ви поздравя за стремежа да ни представяте максимално количество научна информация, но и личния опит - като в случая с Краси, би бил много полезен, защото аз определено съм впечатлена от подхода му.

Повечето статии публикувани в DalPortal.net са писани на база личен опит от различни развъдчици, на порода. За някой от статиите са ползвали и научини трудове написана от специалисити, като за Уролитиаза, но въпреки всичко лични опит оказва най-голямо внимание и точно това за мен е най-ценното. Ние винаги трябва да се опиране на база личен опити наблюдения и да споделяме това което виждаме или сме установили. Моето лично мнение, че голяма част от специалисти(учени) пишещи за кучета подхождат така да се каже малко политически, като се опитват да наложат дадени неща и продукти който да се позлват като ни убеждават, че това най-добрия вариянт, съответно доста често се установява, че нещата са различни от начина им на представяне. Могат да се намерят доста материали в който се цирата само съотношение в % без да е указано примерно точко за какъв брой кучета става дума. Има същесвена разлика когато говорим за 2000 и 20000 кучета и точно тук се крие разковничето. В дейсвителност всяка инофрмация трябва да се проверява и да се потвърждава, да се говори с точни цифри.

Екпреримента който се провеждав питмоник Мартен България е много ценен както инофмация, въреки че там ствадума за различна порода кучета именено Тюкменски Алабай, ние ще можем да получим доста ценни данни и информация, екперимента е още в начален стадии, поне е от няколко месеца, но след около две три години ще имаме пълни данни, аз общо взето следя нещата отблизо там и имам възможнос всеки ден да научавам кое как се развива.

Позволих си да преведа текста :)

част 1-ва
Натуралното хранене при далматините

Да напиша тази статия ме застави, така да се каже, осъзнатата необходимост и ми се иска веднага да отбележа, че всичко изложено във нея се явява резултат от моя собствен, достатъчно дълъг опит, а така също и от опита на моите добри приятели далмитинистите.
В наше време е лавинно количеството информация, касаеща храненето на кучетата, посветена на готовите промишлени храни, а за натуралното хранене пишат малко и рядко.
Всеки производител на храни, като правило доказва, че именно неговата разработка се явява най-вълшебното средство, благодарение на което кучето просто ще свети от здраве.Оставяйки на съвестта на тези разработчици, процента на съотношение между истината и лъжата в рекламните им листовкиние, въобще няма и да разберем и да поговорим за друго.
Далматинът, както добре е известно на всички истински любители на тази порода, съществено се отличава от останалите кучета, не само по уникалната украса, усмихнатото обаяние и реднкия интелект, който не трябва да бъркаме със добра управляемост и автоматическа изпълнителност, свойствени на други породи, но и със особеностите на вътрешната обмяна на веществата.
Това е единствената порода кучета, в чийто пикочни канали вместо урина или алантоин(както при всички други животни с изключение на приматите) се образува пикочна киселина, както при човека.Пикочната система на далматините не е способна да разгражда протеинната храна.Със тази важна особеност е свързан и този факт, че основен бич за здравето на далматините, това е предразположителността им към пикочо-каменни болести.А така също и различни нарушения на състоянието на кожната покривка и козината, обединени под широкия термин алергия.Основа за доброто състояние на здравето на далматина се явява правилното, т.е. подходящото именно за тая порода хранене.Може разбира се дълго да се спори за това какво е именно правилно и какво не.И поради тази причина съм избрала тук, единствено убедителния, по мое мнение, факт.А именно как се чувства и изглежда далматина, когото храня така, а не иначе, за определен период от време.Или казано по друг начин, ако кучето да речем пет години яде една и съща храна, при това е достатъчно добре нахранено активно, козината е блестяща, плътна и на пипане не суха, не е прекалено линееща, без пърхот, кожната покривка е с нормален цвят, изпражненията са оформени с натурална консистенция, логично е да препдоложим, че това куче се храни добре и правилно.Ако кучето е прекалено слабо или дебело, със суха, матова, рядка и силно линееща козина, ако кожната покривка е в интензивен розов цвят, покрит е със червеникави или жълтеникави петънца, ако има почервенели ушни раковини, които кучето интензивно чеше, значи то се храни неправилно, без значение как се казва и колко ни струва храната, която то яде.
Преди 16 години, когато във вкъщи се появи първият от моите далматинци, аз знаех малко за тях и съвсем нищо за това как да ги храня правилно.Литература за тези кучета на руски език практически нямаше, интернет още не се беше появил, а със опитни любители на породата не се познавах.Така че всички неприятни открития ми се наложи да направя сама, а последствията от грешките във храненето изпитваха, във прекия смисъл на своя гръб, мойте петнисти любимци.От тогава аз съм отгледала своите далматинци, още няколко живяха у нас достатъчно дълго време, от една до три години, и десетки котила, натрупвайки по този начин определен опит.
Връщайки се към темата за готовите храни, искам да отбележа, че направих няколко опита да храня своите възрастни кучета с такива.И всеки път тези опити завършваха неудачно.Това бяха храни на различни производители, но резултатите защо ли се получаваха почти еднакви.Възможно е просто на мен и на мойте кучета просто да не ни вървеше.Основният извод, който направих във тази насока, е че единственото и неуспоримо и най-велико достойнство на готовите храни се явява тяхното удобство(естествено за собственика на кучето, а не за самото куче).
Във нашето съвременно общество, удобството и комфорта е сякаш върховното божество, във жертва, на което се принася много, и затова готовите храни бързо завоюваха света на развъдчите и на обикновените собственици.И продължават своето триумфално шествие по планетата.Не мога да кажа, че аз съвсем съм се отказала от използването на тези храни, смятам че те са незаменими на път, а храната от високо качество е за предпочитане при отглеждането на кученца , тъй както натуралното им хранене изисква страшно много сила и време.Трудоемкостта въобще, е главния недостатък на натуралното хранене, и са малко собствениците, които могат да си позволят почти ежедневно да влагат доволно пподължително време за приготвянето на храна на питомеца си.Но примерно във рамките на осем месеца, аз все пак провеждам сега на своите кучета хранене с натурални продукти и нито веднъж не съм съжалила за това.Във всеки случай, приготвяйки им храната сама, аз знам точно какво и във какво количество съм сложила.Нещо което никога не мога да кажа, отваряйки пакет готова храна.Нека да разберем подробните компоненти, които трябва да влизат във състава на приготвената за далматина порция ежедневно хранене.

Сега превеждам останалата част :) няма проблем когато имам време като сега например :)

част 2-ра

Животински белтъчини

До колкото белтъците се явяват строителен материал на всеки жив организъм, тя е необходима на кучето и младото куче, до този момент, когато нейния ръст и формиране бъдат напълно завършени.
А така също и женското куче във периода на бременност и изхранване на котилото.Това на дали някой би успорил.Но ето следващата фраза навярно няма да бъде възприета толкова еднозначно.Рискувам да утвърдя че за възрастния сформиран далматин, който няма особени физически племенни натоварвания- а такива кучета ще се съгласите все пак са болшинство- животинските белтъчини, особено месото, въобще не се явяват абсолщтно необходим компонент на храната.Макар че във умерено количество са безвредни и дае полезни.Болшинството от нарушенията във обмяната на веществата при далматините, се предизвиква именно от прекаленото поемане на животинския белтък, особено ако постъпва в неподходящ вид.Особено вредни за тях са съдържащите се във месото, така наречени, пуринови основи.По голямото количество от които във храната предизвиква порой тежки последствия.Затова изборът на месо за далматините трябва да се прави много прецизно.Напомням още веднъж за това, че свинското(във какъвто и да е вид) не трябва да се използва във храната на кучетата, независимо от породата.Регулярното хранене със свинско е добър начин бързо да развалите черния дроб на кучето и с два три пъти да съкратите срока на живота му.На далматина също така не трябва да се дават суб-продукти- сърце, бъбреци, бял дроб, слезка, карантия, тъй като в тях се съдържа висок процент пурини.Шампион в средите на пурино-съдържащите продукти се явява черния дроб.По тази причина не се препоръчва диво(лосово, еленово, мечо, зайче месо, дива патица и прочее) и въобще каквото и да било тъмно месо- колкото по тъмно е месото, толкова повече пурини има в него.Говеждото месо трябва да се използва в умерени количества и най- добре ако то не е изрезка, а месо със жили и хрющяли.Най- подходящото месо за далматина е овнешкото.Но него, за съжаление, не можем да намерим навсякъде.Добре подхожда кокошето(пилешкото) месо, а още по-добре пуешкото.Въпреки, че се срещат далматини, които по силата на индивидуални особености дават алергични реакции към пилешкото.Прекрасно усвояват рибата и морските продукти.Но помнете, че от рибата следва да се дава само морска, като предварително се махат острите перки и крупните кости.Великолепно подхождат за храненето на далматина всякакви продукти от кисело мляко(желателно е да са с възможно най-нисък процент масленост).Млякото като такова, се усвоява лошо и не се явява особено полезно.(има се предвид прясното мляко).На далматина му се отразяват добре и птичи яйца, но в умерено количество.Примерно – две, три в седмицата.Още два важни момента- първо, което и да било месо или риба следва да се дават на далматина само във варен и/или задушен вид, и никога във суров вид, а яйцата най добре във вид на омлет.Второ- месото и рибата трябва да се нарежат на парченца, но във никакъв случай да не я правим на кайма.Тъй като хранителната система на кучето е лошо приспособено за нейната преработка.Що се касае за костите, най-предпочитания и безопасен вариант, са костите от бичи жили, продаващи се в магазините за животни.Може да се дават на куето хрущяли, и според мене, нагръдни кости.Те са меки и не затлачат стомаха.Напомням още една главна истина- требестите кости(кости на крайници) и ребра не трябва да даваме на кучетата.

част 3-та

Въглехидрати

Въглехидратите се явяват важен източник на енергия и трябва да съставляват примерно 60 процента от порциона на далматина.Най-добре за това да се използват зърнени храни.Тъй като по опитен път е изяснено, че най-подходящите зърнени храни за храненето на далматина се явяват ориза и грухана елда.Може и във вид на парченца(накълцани).При храненето със овесени ядки козината на далматина става матова със жълтоват отенък.А при някои от кучетата се наблюдава и алергия към овесените ядки.Ечемичения булгур, олющено просо и пшеницата при кучетата се смила лошо(ечемичения булгур обикновено въобще излиза несмлян), царевицата също така предизвиква алергия при далматините.Не е желателно дълго време да се храни кучето с грухана елда, тъй като тя притежава жлъчогонни действия.По добре е да се съчетае или да се сменя с ориз.В не големи количества може да се дава на далматина хляб( не много корав бял хляб), сухи бисквити, гевречета и сухари- разбира се ако теглото на вашето куче съответства на нормата.Рядко можете да поглезите кучето със несладки печива от тесто- например пирожки, палачинки и т.н., но именно Рядко.
Традиционно се счита, че никакви бобови не подхождат за храненето на кучето.Но нали далматинът, както вие вече разбрахте, не е съвсем, таак да се каже куче...или съвсем не е куче- на който както му допада.Във Ростовския клуб „Далматин клуб”, членовете, на който във основата си са привърженици на натуралното хранене, имат интересен опит- далматините, освен обичайните продукти, получават регулярно също така каша от разварен грах.Това отлично помага да ги държиш във форма, което е особено важно за изложбените кучета.

част 4-та

Мазнини

Мазнините са източник на енергия и са необходими за балансираното хранене.А така също и за поддържането доброто състояние на космената покривка.При недостатък на мазнини може да се появи чупливост и матовост на козината, пърхот.Мазнините биват животински(каймачено масло, сало, вътрешна мазнина) и растителни(слънчогледово и маслиново масло).Със животинските мазнини по добре да не се увличаме, тъй като черния дроб на кучето лошо се справя с тях.А каймаченото(сметановото)масло и сало по-добре да не се дават въобще.Растително масло използвайте натурално(т.е. нерафинирано), във него има повече витамини.Необходимото количество мазнини варира в зависимост от активността на кучето и климата.Колкото по-хладно е, толкова повече мазнини са му необходими, като източник на енергия и топлина.На възрастния далматин, живеещ в умерен климат са достатъчни една две супени лъжици масло на ден.Помнете, че излишъка на мазнини не се извежда от организма и може да доведе до затлъстяване.

част 5-та

Целулоза

Целулозата и растителните влакна сами по себе си не представляват хранителна ценност, но са необходими на кучето, тъй като помагат за регулиране дейността на червата.Те се съдържат в зеленчуците и плодовете.Подозирам, че в съзнанието на далматините е съхранен спомена за веществата, които са им особено необходими, в сравнение с други породи.Иначе с какво да обясним факта, че те просто обожават най-разнообразни зеленчуци, плодове, ягодови растения(малини, капини, черница, боровинка), орехи и даже каквато и да било зеленина?Единствения от зеленчуците, който по-добре да не се дава на кучетата, е картофа.Тъй като той се усфоява лошо и само затормозява стомаха.Всички останали зеленчуци са подходящи напълно- моркови, цвекло, зеле, тиквички, тиква, български пипер(пиперки-чушки), лук, зеленище, патладжан и зелен фасул.Някои от зеленчуците, например патладжана, соята и аспержито- съдържат рекордно количество растителен белтък, съперничейки си с местни продукти и при това почти не съдържат пурини.Далматините охотно похапват зеленчуци и във суов вид, но по-добре да им ги давате леко задушени в не голямо количество вода и растително масло.Може също така да иг варите заедно със зърнените храни, приготвяйки каша.
Далматините много обичат плодове и ягодовите растения, честичко в градината похапват малини и ягоди, самостоятелно, оскубвайки храстчетата.Ябълки, круши, дини, праскови, грозде, кайсии, портокали и мандарини- всичко това подхожда на нашите петнисти лакомници, но давайки им плодове и ягодови растения, помнете за умереността, иначе може да се появи алергична реакция или стомашно растройство.

част 6-та

Витамини и минерални вещества

Отчитайки любовта на далматините към зеленчуците и плодовете, можете да не се съмнявате, че необходимото за здравото възрастно куче тяхно количество, те получават и така и необходимост от допълнително витамино-минерална подхранка не възниква.Още повече, че в много случаи прекаляването с витамини е многократно по-вредно от недостига.Това довежда до необратими последствия.А за растящия или отслабен организъм на кученцето и младото куче, майката в периода на бременност и кърменето на потомството, кучето по време и след болест, или тежко физическо натоварване, при храненето с натурална храна, качествения витамино-минерален комплекс е необходим и задължителен.Най- добре да купите от магазин за животни готова смес(прах или таблетка), на която и да е известна фирма(«8 in1»«Ветзим», «Топ 10», «Биафар», «Бевидог»).Напълно подхождат така също витамини във масло, продаващи се в обикновената аптека(А, D, E), но само заедно с комплекс минерали и микро-елементи.

част 7-ма

Забранени продукти

Продуктите, неподходящи именно за далматинци, опоменахме по горе.Тук искам да изброявам това, което не бива да давате в храната на нито едно куче.Ако разбира се сте интересовани от това то да живее дълго, щастливо и здраво, без да боледува...Прекрасно разбирам какво тежко изпитание, за много собственици, се явяват молещите за вкусно късще очи на любимото куче, седящо до масата.Но във дадения случай трябва да преборите себе си.Най-работещия метод е да изгоните кучето в другата стая.Тъй като давайки на своя далматин вредна за него храна, вие на дали проявявате своята любов към него.Най-добре го изведете допълнително да побяга по улицата, това ще му даде не по-малко щастие.Вреда никаква.
И така, кучето не трябва да получава:
Сладки-шоколад, бонбони, торти, вафли, бисквити, пасти и плодови пити, сладолед, халва, мармалад, бонбони с фруктов пестил, сладко, комфитюр, сиропирани плодове, кондензирано мляко, мед, крем, сладки кисело-млечни продукти и т.н.Особено опасен е шоколадът(дори блокче откраднат шоколадов бонбон може завинаги и необратимо да наруши обмяната на веществата на кучето, тъй като шоколада е токсичен и отровен за кучетата и котките).
Консерви(и преработено месо)-т.е. колбаси, кремвирши, пастети, задушено месо, пача, шунка, пушени продукти, и т.н.Само като изключение може да се използват съвсем малки(с размера на нокът)късчета колбаси или кремвирш, като лакомство при дресировка или на изложба.Но по-добре сирене

част 8-ма

Солености в големи количества,  много рядко може да се даде парченце селда/херинга,няколко броя цаца, солени, но не мариновани краставички или домати, към които далматинците са особено неравнодушни. Солта въобще в храната на кучетата се използва много умерено, в неголямо количество, но и съвсем да не се соли храната също не трябва.

Краве мляко – то се усвоява лошо, особено от възрастни кучета.

Каймачено масло, сало, Тръбни кости и ребра.

 

В заключение искам да цитирам дажбите за ежедневното хранене на възрастни далматини, прилагани на практика много години от различни клубове /развъдници/

 

Порцион №1 /г.Екатерининбург/

 

Кучетата ядат два пъти на ден.Основата на порциона е каша от ориз и грухана елда. / в пропорция 2/3ориз и 1/3 грухана елда/, сварена на слаб огър с месен или рибен бульон с дабавено растително масло и зеленчуци. На осем литра бульон примерно 1 килограм ориз, 0,5 кг. Грухана елда и 1 кг. Настъргани зеленчуци, 150гр. Растително малсо.

Отделно /най-добре след дълга разходка/ се дава варено месо или риба, а много малки количества: месо примерно 100 гр.на ден, риба –примерно 200 гр.Понякога вместо месо кучетата получават извара или яйца.

Порцион №2 /г.Ростов-на-Дон/

Кучетата пак ядат два пъти на ден. Сутрешното хранене: един ден – задушени с растително масло зеленчуци /пълна порция/, втория ден – половин порция задушени зеленчуци, половин – добре разварен грах. Вечерното хранене – каша от ориз и грухана елда / в една и съща порция/, сварена водна баня с добавено растително масло.Рядко –варена риба.

Порциор №3 /Италия, развъдник „Делла  Белкора"/

В дневния порцион, разделен на две порции, влиза следното:

-200-300 гр. Месо от кокошка, пуйка или заек, варено или изпечено от всички страни на скара без добавяне на мазнина. Веднъж в седмицата можна да се замени със 100 гр. Говеждо с твърдо сварен яйчен жълтък;

-Зърнени във вид на смеси от ядки за кучета или ориз, сварен с течение на час и измит след сваряването за премахването нишестето, или макаронови изделия за кучета.  Накисват се в топъл бюльон или вода;

Лъжица маслиново масло.

О.Саксина, развъдник „Цветок Апсины"

Използвана литература:
1 «Далматин», П.Педерчини, Италия, Милан, 1994 г.
2. «Мой любимый далматин», И.Петракова, Москва, Экос, 1997 г.
3. «Далматин», С.Брикснер, Москва, Аквариум, 2000 г.
4. « Далматины в Казахстане», Н.Дровосекова, Алматы, 2003 г.
5. И.Петракова, «О кормлении натуральными продуктами», журнал «Пятнашка», № 3, 2000 г.