Заъгляване и движения на далматинаПоследните две столетия, Далматинът се е използвал в Англия като "каретно" куче или куче за съпровождане. Историята на породата до това време е малко известна и недостатъчно ясна. Независимо от това, че знаем за древния произход на породата, не можем абсолютно точно да определим нейното първоначално предназначение.
Конституцията на кучето трябва да съответствува на неговото предназначение, което подразбира добри движения в тръс, в съчетание с издържливост, т.е. търси се корпус отговарящ на това предназначение - плавен и икономичен тръс, с идеална дължина на крачката, способствуващ за съхраняването на енергията, което се явява абсолютна необходимост за многочасовото съпровождане на каретата или конника.
За да има добри движения далматина, трябва да има правилно заъгляване на крайниците.
Предни крайници
Рамената са леко наклонени, добре оформени и замускулени. Лактите плътно прилягат към корпуса. Подрамото абсолютно право, костите са кръгли по цялата дължина до лапите. Има лек ъгъл в постава на подкитката (метакарпуса).
За куче предназначено за бяг в тръс, оптималния ъгъл на наклона на лопатките е приблизително 30 градуса (относно вертикалната линия). За да се измери ъгъла на наклона, необходимо е да се напипа точката където лопатката подхожда към гръбначния стълб (кучето стои спокойно), мислено да се нанесе хоризонтална и вертикална линия по гръбначния стълб и да се определи ъгъла. За опитното око по-добре е да не се опитва да определи ъгъла, а да се обърне внимание на това как преходът на шията в холката съответствува на линията "връхна точка на лопатката - гърди", което определя ъгъла на наклона на рамото. За добро бягане в тръс е предпочитано раменната кост по дължина да е приблизително равна на дължината на лопатката. Ъгълът между тях трябва да е 120 градуса, но много е важно съчленението на предните крайници да хармонира с това на задните. Куче с недостатъчно съчленение (съединение) на предните и задните крайници има по-правилни движения, от куче с добри съчленения на задните крайници и изправен фронт или обратно.
Трябва да има баланс на предните и задните крайници както е показано на графиката по-долу.
Далматини с изправено рамо или къси раменни кости или съчетаващи заедно тези два недостатъка много често имат изгладена (не ясна) холка, прехода от шията към гърба не е плавен и понякога покрит с набръчкана кожа. Такова изправено рамо често произвежда впечатление за дълъг гръб и къса шия и остава твърде малко място за мишците. За съжаление в нашата порода много често срещаме изправени рамена и понякога са така силно изразени, че може да се прекара права линия от лапите до линията на шията.
разликата се виждя много ясно. От ляво е кучето с правилен постав на лопатката и раменната кост, изразена холка, добър горен контур а от дясно изправено съчленение, изгладена холка, което прави впечатление за дълъг гръб и къса шия.
Подрамото е абсолютно право, костите са кръгли по цялата дължина до лапите. Това е неотменима част от външния контур на нашата порода. Кучета с тънко телосложение не обладават характерната якост на костите, изисквана за породата.
Трябва да има лек ъгъл на съчленяването в подкитката (метакарпуса). Колебанията от тласъците, които възникват в процеса на движение, обичайно се поглъщат благодарение на ъгъла между китката и лъчевата и лакътна кости. Идеалното положение на подкитката - лек наклон в съчленението, в резултат на което подкитката е изнесена леко напред. Прави подкитки са причина за резки движения и загуба на плавност. Често се срещат прави подкитки, особено у кучетата с "котешки" лапи, а твърде изнесените напред подкитки говорят за слабост.
1. Твърде право поставени подкитки (груби и тромави движения)
2. Правилно поставени подкитки
3. Слаби китки (твърде голям ъгъл на съчленение)
4. На илюстрацията е младо растящо куче (7 месечно). Ъглите на съчленение могат да се объркат с право поставени подкитки.
Задните крайници са с добре развита мускулатура, закръглени колене, добре изразени скакателни стави. Положението на таза определя направлението на движение от задните крайници, тъй като това движение се предава от бедрата напред. Идеалното положение на бедрата за породите, предназначени за бягане в тръс, е 30 градуса към хоризонтала, това гарантира най-добър баланс при движение. Ако се нанесе въображаема линия от тазобедрения става към земята, то е видно, че задния крак се премества напред или назад от тази линия на равни разстояния. Такова положение на бедрата съвместява движението напред с правилна въображаема дъга на минимална височина, определяйки с това изискваната неподвижност на гърба по време на движение.
Правилното положение на бедрата с наклон 30 градуса дава правилен баланс на движенията
Ако отклонението в тазобедрената става е повече от 30 градуса, което е идеално и най-продуктивно за галопиращите кучета, тогава изнасянето на задните крака напред ще е по-голямо от това назад и въображаемата дъга от предната до задната точка ще е твърде къса. Задните крайници се придвижват твърде далече под корпуса. При бягане в тръс, за това се изисква много енергия. В резултат кучето губи плавността на крачката и демонстрира по скоро скокообразно движение. Ако движението на бедрата е недостатъчно, то задните крака се придвижват напред на по-малко разстояние, от това като се изхвърлят назад, в резултат на което енергията на тласъка се изразходва напразно. положението на бедрата по време на тръс влияе на въображаемата траектория на центъра на тежестта. По време на тръс при всички кучета се наблюдава отклонение на гърба надолу или нагоре от въображаемата хоризонтала. При кучетата с повишена издържливост (при далматина) тези отклонения трябва да са минимални. Кучетата създадени за галоп (при грейхаунда) тези отклонения по време на тръс са много по големи.
Далматинът е куче със средно тегло, т.е. може да се каже, че ъгълът на съчленение трябва да е със "средна величина". Най-важно в ъгъла на коляното е това, че той трябва да е в баланс с ъгъла на съчленяване на предната част на корпуса. Причината е в това, че тези ъгли определят дължината на крачката и ако дължината на крачката на предните крайници не е равна на дължината на крачката на задните, то в резултат се получават неравни движения. Когато такъв баланс е налице, кучето с добри ъгли има по дълга крачка, от това с лоши ъгли; крачката трябва да е стелеща се и да създава впечатление за лекост на движенията.
Плавни, енергични, ритмични движения; съответствуват на изискванията на породата.
Движенита са абсолютно свободни.. - За да се удоволетвори това изискване, кучето трябва да има достатъчно пространство между предните и задните крайници. На първо място, ъглите на съчленяване трябва да са добре балансирани, в резултат на което е балансирана крачката на кучето. Ако това не е така, то е неизбежна грешката при синхронизацията на походката. С други думи - кучето е принудено да поставя краката си неправилно, за да компенсира загубата на баланс. Следствие на това е налице загуба на енергия и издържливост .
Енергични, ритмични, плавни с широка крачка..- "Плавно да бяга..." може да се свърже с думата "плува". Конструкцията "акордеон" способствува за плавни постъпателни движения, когато предните и задните крайници се намират в пълна хармония един от друг. ; ъглите на съчленяване са ни по-малко ни повече от необходимите. Ъглите на съчленяване трябва да са такива, че кучето без труд да носи собственото си тегло.
Думата "енергични" твърде често се интерпретира неправилно. Добрият бегач трябва да икономисва енергия, или ще загуби издържливост. Максимум усилия се полагат само тогава, когато кучето започва движението си от статично състояние до скоростта необходима за непрекъснат гладък тръс. Само тук кучето харчи повече енергия, по нататък усилията трябва да намаляват, за да произвежда силни, но плавни движения.
..с широка крачка.. - Това се постига при правилен ъгъл на наклона (приблизително 30 градуса) на двете рамене и таза, което е необходимо за оптимална крачка при минимален разход на енергия. По-добре е когато кучето покрива по-голямо разстояние за една крачка, това означава, че кучето може икономично да използува и разпределя енергията. По време на движение, лапите трябва да остават толкова близко към земята, колкото е възможно, възглавничките на лапите могат да се виждат при поглед отзад, но в никакъв случай при поглед отпред.
Високото повдигане на предните крайници е нежелателно и се явява като компенсиращо действие на излишно големия ъгъл на съчленяване на задните крайници, в резултат се изисква повче време за синхронизация на действието на предните и задните крака. Куче с изправено поставен таз поради високия подем на задните крайници губи значителна част от енергията на тласъка.
За да се съхрани баланса по време на тръс, краката се пренасят напред под корпуса по една въображаема централна линия (ос). Колкото са по-бързи движенията, толкова по близко до тази линия се поставят краката. Нормалното сближаване на краката не трябва да се бърка с "движение на близко поставени задни крайници". При движение на близко поставени задни крайници, подкитките - и предните и задните се докосват една друга. При правилно движение краката формират права линия от таза до лапите. Тази права линия се прекъсва от скакателните стави, ако задните крайници са близко поставени. Отсъствието на права линия, без оглед на причината, указва за неправилна конструкция. Например 0-крака, Х-крака и други.
Задните крака стъпват в следата на предните - Ако това не е налице и синхронизацията на крачката е нарушена, то абсолютно точно е това че имаме работа с небалансираност на ъглите на съчленяване и/или неправилни пропорции на тялото (често квадратен корпус), когато кучето е принудено да компенсира недостатъците на строежа на тялото си посредством излишни или неправилни движения. Например - клатене, движения с извърнати навън или навътре скакателни състави, камшични, загребателни движения и др.
Заключение
Правилните и добре балансирани ъгли на съчленяване определят свободата на движенията и дължината на крачката, което заедно с правилните пропорции на тялото дава плавни, ритмични, енергични и ефективни движения, които са присъщи на далматина.
Енцо в движение.
Spotnik's Unbottoned Uniform в движение.
На тези снимки се виждат движенията, за които става дума по-горе - правилни, с максимално изнасяне на крайниците и смея да твърдя, че това е показно как трябва да се движи далматина.
Форум 
Всичко за далматина
