Интересува ме кой са родителите му...
Пък и не мисля, че това че е сам е повод да го подарявате, на първата
трудност и...
И моята, дето вече е на почти 21 месеца, продължава да погпизва отвреме на време, но й купувам кокали, играчки, намирам и занимания и тя самата се интересува...
И тя е седяла сама по толкова часове, даже е имало случай (2-3) да не излиза по 24 часа, като ме е нямало, (например единия път беше че сутринта в 6ч изляцох, ходих до Пловдив и се върнах страшно късно вечерта, този път нищо нямаше, но после си върши работите по 2 пъти), оставям и повече храна, разхвърля на няколко места изкуствени кокали, солети-твърди-тип кокал и така правя и с храна, 1 порция в паницата и 1 изсипана на по-скрито място, което тя не знае, а трябва да си намери.Работите се научи да си ги върши в банятя много отдавна и ако е на зор и ме няма, там ще отиде.Вярно че се държи като бебе, но те кучетат си остават деца завинаги, тя все иска да играе, да скаача на някой да я гали, закача се, пък и ние с нея.Има едни специялни топки с дупка, в която сипвате гранули и кучето като я върти те изпадват по-малко, така ще има да се занимава.
Пък и има толкова училища за кучета, не вярвам да нямате свободни Събота и Неделя сутрин да го водите.Има и други кучета дето гризат, но всяко може да бъде отучено,не вярвам да няма промяна към по-добро.Ако го дадете, после сигурна съм ще съжалявате.Има тема - кучето само у дома, прочетете я, дълга е, но ще ви бъде полезна, ето адреса -
http://dog.bg/forum/index.php/topic,3076.0.htmlДруг вариант е да наемете някой да го разхожда по средата на деня и да го изморявар така, като се върне ще си почива, а няма да шета из къщата.Опредете му негово, обезопасено помещение, което е обезопасено от кабели, контакти и опасни за гълтане или гризане неща - коридор, балкон, баня...
Аз на Ерика съм й определила коридора и банята, в хола и кухнята не влиза, че има кабели.На хола вратата се заключва, а на кухнята е невъзможно да я дръпне към себе си...
Успех и не предавайте кучо, той ви вярва и обича само вас, би понесъм какво ли не, за да е с вас
п.с. : За синьото око - решението е просто, кастрирайте го, така ще спестите и на него и на вас проблеми (извън темата, приучавала съм кастрирани улични мъжки кучета да игнорират и подминават разгонени женски, просто избират да са с мен, не ходят да се бият...)
И не е разпад на гените, по-скоро са скачени гени - тези са сини очи и глухота, % при синеоките е много по-висок, да красиви са, но не трябва да ги има и не трябва да се развъждат, наследствено е и синьото око и глухотата...
Вижте и това:
Всеобщо известно е, че ДАЛМАТИНИТЕ имат генетично предразположение към вродена или наследствена глухота. Изглежда, че това е свързано с гена, контролиращ точкуването. Докато тотално глухото кученце може доста лесно да се диагностицира, като се наблюдават реакциите му на силен шум, когато не е с други кучета, не е толкова лесно да се каже това за кученца, които са глухи само с едното ухо (известни още като “едностранно глухи”).
Преди да решим, че е нужно да направим “BAER” тест, първо наблюдаваме едно кученце, за което се предполага, че е едностранно глухо и го викаме когато то не е навън или само. Обикновено ако изглежда, че то не е глухо, но очевидно не може да се ориентира от къде идва шума вървейки в една посока, съществува значителна възможност кученцето да е глухо с едното ухо. Освен това подбираме кучета с тъмни очи в нашата развъдна програма, избягвайки да използваме кучета, които имат синьо око или действително са били свързани с кучета със синьо око. Ние не наказваме всяко мъжко или женско куче за техните връзки с животни с вродени петна или които с интензивно точкувани. За щастие тези фактори са показали намаляване на разпространението на глухотата у далматините.
Използвайки тези методи ние имаме успешно отгледани много кучила, при което вярваме, че имат извънредно ниско генетично предразположение към глухота. Все пак идва време във всяка развъдна програма, когато човек трябва да извърши кръстоска за поддържане на жизнеността и независимо колко упорито си проучвал предлагания баща и колко честен е собственика му, все още съществува възможност бомбата със закъснител “глухота” да се промъкне обратно в животните за разплод чрез гените на бащата.
Нашето решение на този проблем е:
1. Всички кученца, които ще развъждаме в бъдеще ще бъдат “BAER” тествани.
2. Всички наши настоящи животни за разплод ще бъдат “BAER” тествани.
И така – какво е “BAER” тест ? “Brain-stem Auditory Evoked Response”, което в превод означава “Звуко-провокирана реакция на мозъчния ствол”. По време на този тест животното е под упойка и малки сонди поставени под кожата на главата на животното са свързани с електронно оборудване.
Оборудването е занулено, включено на крайно ляво или крайно дясно положение и след няколко мига реакцията на кучето към сигнала се появява на екрана. Това после се повтаря няколко пъти за другото ухо. Цялата процедура отнема по-малко от 5 минути на кученце, въпреки че заради по-голямата доза упойка, необходима за по големи кучета тяхното тестване и възстановяване може да продължи малко по-дълго. Това е - кученцето се съвзема за кратко време и не изглежда зле за носене; слагаш го в клетката и караш към къщи.
Ето пример на сертификат за “BAER” тест издаден в Чехия на куче от Българския развъдник за далматини SPOTMANIAC на тяхното мъжко куче “Bad & Mad Serbian Sensation in Raul” (показан по-горе).
И така, защо тестваме всички кученца от кучилото, защо не спестяваме пари и не тестваме само това/тези кученце/ца от което/който смятаме да развъждаме? Докато другите фактори, които разисквахме по-рано не могат да бъдат игнорирани, глухотата при Далматините изглежда е резултат от активността на изключително белия точкуващ алел на гена известен като "sw". Счита се, че когато се появи не пигментирана кожа вътре в ухото по време на ембрионалната фаза на кученцата, развитието на ухото е възпрепятствано и като резултат глухотата бързо се появява. Ако искаме да намалим разпространението на това явление, не е достатъчно да знаем какъв процент, че дадено куче е било късметлия, като е имало пигментация в ухото през критичната фаза, необходимо е да знаем какъв процент от всички кучета, който са в същите условия са имали късмет. Тогава с времето можем да изберем, подобрим процента и да намалим вероятността от глухота. Koлкото повече информация имаме ние като развъдчици за животните за разплод, толкова по-скоро ще ограничим този бич. Поради това сме решили да оповестим резултатите от всички тестове, надявайки се да насърчим и други развъдчици също до го направят. Нашите кученца са тествани, след като са били микрочипирани за индентификация, за да гарантираме, че резултатите от теста ще бъдат недвусмислено свързани към съответното кученце. Ако вие купувате кученце от развъдчик и кученцата не са тествани, питайте защо не са? Сега теста е евтин и е наличен в 3 щата в Австралия и не вреди на кученцето ако се провежда правилно. Някой развъдчици ще се противопоставят, казвайки че техните кученца са тествани у дома – помнете, това е ненадеждно и не определя кой кученца са едностранно глухи.
Статията е мой превод, Сега теста е наличен в България
Forum 
Всичко за далматина
