DalPortaL - форум за далматини

Съни е много зле. :cry:
Днес следобед сестра ми като се е прибрала, тя е била горе-долу добре, но е куцала.После като я е извеля сестра ми тя се е строполила на земята.Сестра ми е извикала такси, закарала я е в клиника Авицена, до кино Арена, там са я пратили за снимки, от който става ясно, че сърцето и е двойно по-голямо от нормата.Лекарят смята, че е получила инсулт (това май беше на мозъка). :cry:
Не съм сигурна какво е.
Иначе нашите не пожелаха да я водим в ИтаВет, почнало било при този, при него да сме ходели.
На Съни й правиха вливания на Манитол 10%, биха й флурантрил, и там още някакви със имена, който не ги запомнх, едното е нещо като дрогиращо.
Сега си е вкъщи, но не спира да скимти и е парализирана, не може да си се държи на краката и няма рефлекси за болка на предните крака,пръстите й се огъват назад и пада.На задните има рефлекс за болко със закъснение и като я чукне в коляното подритва.Даваме и съвсем малко вода с памук, защото не трябвало да пие, затова и били флурантрил, да се обезводни.Каза, че ако до 72 ч. не й се оправят реакциите и не стане, да проходи, може никога повече да не стане... :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
А това не знам как да го приема, много ми е гадно да я гледам безпомощна и скимти, сигурно я боли нещо...  :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :crybaby:

стискам палци да се оправи,нямам идея защо е станало така но ще гледам да науча нещо

Норче, какво става със Съни? Има ли подобрение в състоянието й?

малко по-добре е, има слаба сетивност на задните крака, но все още е зле, не може сама да си върши работите, не иска да яде, лъжеме я с филета и др. такива и сирене хапва, но малко.Скимти, обръщаме я наляво надясно, по корем, държим я права, през деня я изнясяме на балкона да я грее слънцето и да подиша чист въздух.

Сега съм вкъщи при Съни.Като я вдигнах да поседи малко права, тя сама си мърдаше предните крака :clap:, но неможе да се задържи на тях, все още.Надявам се това до е на-добро и да се връща сетивноста.Дано е така, че няма да понеса да я изгубя.Искам да проходи и да си поживее поне още 5-6 години.

Не исках да пиша до сега, че се чуствах отвратително... и продължавам да се чуствам така, още не мога да го приема... :cry: :cry: :cry:
Съни получи 2-ри инсулт на 12 Март, изгуби си и зрението и след една много тежка нощ, на 13 Март решихме че е по-добре да я приспим да не се мъчи.Но лекаря... така започна с инжекцията, че Съни от болка започна да ми хапе якето, та вместо безболезнено, с болка си отиде от този свят... :cry: :cry: :cry:

Ох, Норче, много ми е мъчно за Сънито :cry: :cry: :cry: :cry: Моите съболезнования.

МОСТ НА ДЪГАТА
На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на  своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно...
Автор неизвестен...

Дали ще може в вейна памет да й се направи сайтче със снимки и историята й.

Искам, разбира се.
Искам да направя нещо в нейна памет.
Ако можех и да я съживя, ама няма как.
Никога няма да си примиря със загубата й.

(http://free.bol.bg/mydogs/Ayra&Sunny%20front.jpg)

Ето това е Съни :in_love:, на снимката е още млада на около 2г., с едно слачка улично кученце, тя е на 4м. на снимката - Айра се казваше.