Водя изгубена битка... е статия написана от Kari Ditlefsen, собственик на развъдник Perdita (Норвегия). През последните години тя все по-често пише за неща, който я вълнуват и казва своята позиция открито, нещо което не е много характерно за развъдниците на далматини в Европа, като може би изключение правят развъдчиците на породата от Русия и бившите републики. Аз също споделям някой от нещата, който пише Kari Ditlefsen и самата статия е интересна, понеже тя е пряко свързана с взимането на селекционни решения при развъждането на далматини.
През последните години наистина здравните тестове станаха особено "модерни", същевременно те са и полезни. С тях наистина взе да се преиграва, да се използват както е удобно за дадения човек. Свидетели сме на всякакви неща, дадено куче има BAER тест, минава време и се указва, че няма, някой кучета се обявяват за двустранно чуващи, после стават едностранно чуващи, след което отново стават двустранно чуващи. Глухотата при далматина се превърна в параноя, обявяваха се проценти 20-25% едностранно и двустранно глухи кучета. Само, че никой не споменаваше или не обясняваше, че този висок процент е в САЩ. В Европа, нещата са по различни, в страните, в които има ВАЕR тест процента е различен - ориентировъчно около 10% (+/-5%). Въпреки направените експерименти с двустранно глухи кучета, с едностранно глухи кучета и получените резултати, те се обявяваха както е удобно за автора, получава се доста разнопосочна информация. През последната година имах възможността да науча някои неща по този въпрос и в момента, съм раздвоен. Дали трябва да се използва едностранно глухо куче за разплод? – ако говорихме за това преди година, щях твърдо да застана зад позицията, че само двустранно чуващи кучета трябва да се допускат до разплод, но сега не съм сигурен дали съм прав. Ако погледнем, резултатите, които се обявяват от направените тестове- те са обнадеждаващи и всичко изглежда добре, няма по-висок процент родени глухи кучета от (от двустранно глухи родители). Но тук аз имам няколко въпроса:
- Какво означава това, че нямаме по-висок процент. Всъщност колко е нормалния процент глухи далматини при раждане?
- Колко кученца са се родили (в кучилото - I генерация)?
- Колко от родените са влезнали в разплод (от I генерация)?
- Колко от родените са глухи (от II генерация)?
- Колко години са наблюдавани кучетата от това кучило и техните потомци, и как нещата се развиват в следващите поколения?
Въпроси, на които нямаме отговори, или поне нямаме официална информация, публикувана или може би, аз още не съм попаднал на нея. Но мисълта ми е, че когато говорим за нещо такова ние трябва да се уповаваме на точни данни, а не обобщения, не по-вече, не по-малко, средно, нормално, ненормално.
В същото време имаме едностранно глухи кучета, които са използвани за разплод и в някой от тези връзки са родени едни от най-ярките представители на порода през последните 15-20 години. Но трябва ли да се обявяват резултатите от тестовете? – Да трябва, хората трябва да знаят всичко, което касае предците на техните кучета, особено развъдчиците.
Липсата на зъби.
Тук отново има най-различни виждания и т.н. Имаме и две крайности – допускане и недопускане.
В Германия от около 40 години не се допускат кучета до разплод с липса на зъби и въпреки това се раждат кучета с липса на зъби. В повечето държави в Европа се допускат кучета с липса на зъби, от тях се раждат кучета с пълна зъбна формула и такива, които имат липси на зъби. Отново имаме голямо противоречие, кое е по-правилно? Каква е допустимата липса на зъби? Накратко казано, какъв компромис можем да направим в това отношение? Има случаи, когато до разплод са допускани кучета с голяма липса на зъби (5-8 премолара). Техните поколения си вървят, влизат в развъдна дейност и после години след това се берат плодовете на тези селекционни решение. Разбира се, някои от резултатите ги научаваме прекалено късно, дори няколко години след смъртта на самото куче, което си е “атомна бомба”. Трябва ли тази информация да се оповестява? – разбира се. Всеки един развъдчик е започнал работа на база вече произведени кучета и съответно, той рано или късно ще започне да бере плодовете от развъждането на тези кучета произведени преди това, лошото е когато гледаш плода хубав, но се оказва от вътре червив.
Тазобедрена дисплазия
Тя също стана много модерна през последните години. Чуват се различни неща около нея, отново имаме крайности, някой допускат определена степен, други не. Моето лично мнение е, че трябва да се прави изследване за тазобедрена дисплазия и само здрави кучета да се ползват за разплод. Независимо от изказваните аргументи, лично за мен това е проблем. Нашата порода е облагодетелствана и тазобедрената дисплазия е рядко срещана, но ако има куче с такава, според мен то не трябва да се ползва за разплод.
Когато далматина се е ползвал за каретно куче или за лов, кучетата, които са имали дипслазия, реално не са ползвани за разплод не защото тогава са правили снимки и са имали правилници, а защото хората са гледали на нещата дали кучето върши работа или не върши. Ако не върши в повечето случай то си “заминава”, никой дори богати не си позволявали, да гледат нещо, което не може да се ползва за нещо, особено кучета който са били гордост за своите стопани.
Реално ако погледнем и за трите неща, въпреки многото информация в здравни издания и т.н. има много въпроси, на които няма отговор или именно, как се унаследяват всички тези неща? – няма схема, която да даде възможност да се избегнат тези неща.
Има един друг момент, когато едно нещо се приема, а друго не се приема. Развъдчици, които са готови да спрат от разплод, дадено куче за дисплазия, но в същото време, не са готови да спрат от разплод куче, което има доказан носител на АRDS в произхода си, дори не са съгласни да изпълняват препоръките, които се дават от ECDC, а някои стигат и до там че отричат съществуването на ARDS и съответно не се казва на собствениците на поколенията от такова/такива кучета.
Развъдниците трябва да изнасят пълна информация за родителите и кучилата. Аз лично не смятам, че ако не се ползва дадено куче или дадени кучета, нещата ще станат толкова зле, но съм убеден, че при прикриването на информация относно здравето, темперамента и т.н., или съобщаването й много по-късно, ще доведе до много по-сериозни последствия. Не медицинските тестове ще доведат на някакъв проблем, а премълчаването на информация.
п/с очаквайте продължение
Всичко за далматина 
Всичко за далматина
