Като универсално ловно и охранително куче с необикновено красива външност, далматинът е станал неотменен атрибут в живота на далматинските владетели. Някои от тях дори използват образа на точкуваното гонче като прототип във фамилните гербове.
"Това е отличен ловец, преследващ дивеча плътно по дирите" - пише Джеймс Уотсън в своята "Кучешка книга", а епископ Петър Бакич пише през 1719 година:
Тези кучета били развъждани... за лов и лична отбрана в мирно време... При лов са служели за улавяне на дивеча с бързи скокове" Известно е и в наши дни, че далматини улавят живи зайци и фазани. Това не е типичен ловен маниер за гонче.
Поради тази причина съвременната класификация отрежда място на породата в група VI - "Гончета и кръвоследници", но в отделна секция "Сродни породи". Известният сръбски кинолог, международен киноложки съдия и голям познавач на породата Миливое Урошевич пише:
За ловните особености на далматинското куче пише Ричард Стребел още през 1903 година. Той привежда като доказателства исторически данни, че тези кучета са били използвани като ловни от векове. При колективен лов (хайка) далматинските кучета имат свои ловни особености и характерен начин на ловуване. Терзич препоръчва тези кучета за лов, а за опитите си с тях, като ловни помощници е писал и Радошевич. Той препоръчва на ловците да се снабдят с такива кучета, като набелязва, че далматинското куче лови като птичар, с изключение на това, че не маркира дивеча със стойка." Урошевич пише още: "
Далматинското куче, според своите основни характеристики е ловна порода. Въпреки, че имат изразеният ловен инстинкт далматините лесно се обучават по програмите за служебни кучета, а могат да се дресират и за по-специализирана служба (санитарна, пожарникарска и др.) Още първата класификация определя далматинското куче като гонче, така, че в Югославската киноложка федерация, в племенната родословна книга се води под името далматинско гонче (Dalmatinski gonic)"
В края на XVII век в Англия започнали да използват далматинските бракове за охрана на конете, които кучетата смело защитавали при необходимост. В конюшните, където били отглеждани и точкуваните кучета, вредните гризачи били подложени, на изпитание и трудно оцелявали. В по-късен етап започнали да наричат далматските гончета "
кучета на принцовете и принцове сред кучетата"
. През същия век ги отглеждали и развъждали в дворците, като ги използвали за компания на знатни особи при лов и езда. Петнистите кучета придружавали господарите си в пълните с дивеч гори и полета.
Макар че по природа са ловци, кучетата се отнасяли с пренебрежение към дивеча и не се оставяли да бъдат провокирани към преследването му. Тава качество било високо ценено и далматините били предпочитани като компания на ездачите пред други породи, който трудно остоявали на ловния инстикт. Едновременно като придружители, далматините били и охранители на ездачи и дилижанси по време на дълги пътешествия. Те продължавали седмици, а понякова и месеци. Като съпровождащи кучета далматините дали много доказателства за свята енергичност и издържливост.В САЩ далматините се "преквалифицирали" като пожарникарски кучета. Наричали ги "
ВЕСТИТЕЛИ НА ОГЪНЯ". Те надушвали пушека от пожара и предупреждавали пожарникарите. Далматините тичали пред пожарникарските коли, теглени от коне и разчиствали пътя с непрекъснат лай. Кучетата били обучени да влизат в горящите къщи и да помагат на спасителите, като изнасяли по команда предмети от огнената стихия. В наши дни, в американските противопожарни служби далматините са само талисмани.
За характера на далматина има различни възгледи, като те клонят в двете крайности: от положителния до отрицателия полюс. Тези, които не симпатизират на далматините, ги определят като слабохарактерни, глупави и невъзпитани, трудно поддаващи се на обучение. Това са погрешни мнения на хора, които не са имали близък контакт с далматин или не отчитат поведението на собственика към кучето. Трябва да се знае, че негативните прояви от страна на далматина са отговор на неадекватно отношение на собственика към него. Отрицателни мнения са изказвали и свръх амбициозни инструктори по дресура, които са изисквали от далматин да извърши нещо, което не е присъщо на природата му. Естествено е да са срещнали съпротива, защото тези кучета отговарят на насилието с упорство. Далматините нямат вроден лош характер. Въпреки, че далматина успешно усвоява общо послушание и защитно-караулната служба, в никакъв случай от него не може да се очаква поведение и реакции, характерни за ротвайлер или овчарка, защото селекцията е протекла в различна посока. Ако сте решили да отглеждате далматин, добре е да помните, че това не е строго специализирано служебно куче, способно дълго и вманиачено да охранява поверените му обекти. Търсите ли куче с такива способности по-добре не купувайте далматин. В противен случай може да се разочаровате. Ако искате от него поведение на роб и пълно покорство с машинално изпълнение на командите, по-добре не взимайте далматин. Той е спътник и партньор, а не слуга и изисква толерантно отношение от страна на собствениците си. Далматинът изисква чувствително отношени. С любезност и умереност при него е възможно да постигнете всичко - послушание, готовност и преданност.Далматинът притежава характеристика на общително, уравновесено, любвеобилно, жизнерадостно, отворено към света куче със сълно развит ориентировъчен рефлекс (това е желание за активно изучаване на околната среда с цел по-добра адаптация) и вие трчбва да стимулирате тези дадености още от най-ранна възраст. По този начин вашето куче ще има желания тип реакции.
Използвани са материали от книгата "Далматин - всичко за породата" написана от Цветелина Дойчинова, от книгата на Ирина Петракова и още няколко автори.
Всичко за далматина 
Всичко за далматина
