DalPortaL.net - сайт за кучета от порода далматин

Съни е много зле.
Днес следобед сестра ми като се е прибрала, тя е била горе-долу добре, но е куцала.После като я е извеля сестра ми тя се е строполила на земята.Сестра ми е извикала такси, закарала я е в клиника Авицена, до кино Арена, там са я пратили за снимки, от който става ясно, че сърцето и е двойно по-голямо от нормата.Лекарят смята, че е получила инсулт (това май беше на мозъка).
Не съм сигурна какво е.
Иначе нашите не пожелаха да я водим в ИтаВет, почнало било при този, при него да сме ходели.
На Съни й правиха вливания на Манитол 10%, биха й флурантрил, и там още някакви със имена, който не ги запомнх, едното е нещо като дрогиращо.
Сега си е вкъщи, но не спира да скимти и е парализирана, не може да си се държи на краката и няма рефлекси за болка на предните крака,пръстите й се огъват назад и пада.На задните има рефлекс за болко със закъснение и като я чукне в коляното подритва.Даваме и съвсем малко вода с памук, защото не трябвало да пие, затова и били флурантрил, да се обезводни.Каза, че ако до 72 ч. не й се оправят реакциите и не стане, да проходи, може никога повече да не стане...
А това не знам как да го приема, много ми е гадно да я гледам безпомощна и скимти, сигурно я боли нещо... 

Норче, какво става със Съни? Има ли подобрение в състоянието й?

Сега съм вкъщи при Съни.Като я вдигнах да поседи малко права, тя сама си мърдаше предните крака , но неможе да се задържи на тях, все още.Надявам се това до е на-добро и да се връща сетивноста.Дано е така, че няма да понеса да я изгубя.Искам да проходи и да си поживее поне още 5-6 години.

Ох, Норче, много ми е мъчно за Сънито Моите съболезнования.

МОСТ НА ДЪГАТА
На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на  своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно...
Автор неизвестен...