здравейте!!!взехме си далматинец на име Майкъл когато аз бях на 4.той беше бебче-съвсем малък~в на4алото~след 2 години тай стана огромен,а ние живеехме в апартамент и по цял ден не бяхме вкъщи и заради това го давахме на баба и дядо.всеки път когато ходех при тях тай ми скачаше от радост.един ден отидох да видя петнистият пакостник,но него вече го нямаше.
казаха ми ,4е сигурно се е ка4ил в кола като нашата и сега е някъде мн далече~това разбирасе беше лъжа на която повярвах~когато станах на 11 разбрах че родителите ми са го дали на някакъв 4овек(поне да се бях сбогувала с него Майки)
знам че кучето ми е живо и живее в селото на новия си по-добър стопанин,но много искам да го видя и погаля.все още го помня макър ,бях на 6.
Всичко за далматина 
